Докато келнерът му сервираше, Робин стана и отиде до бара, където стоеше редом с кавалера си красивата жена в китайска рокля, чиято коса се стелеше по гърба ѝ като черна коприна под искренето на строените бутилки. И двамата си поръчваха коктейли и изглежда, се чувстваха отлично в компанията един на друг. За миг Робин се зачуди дали някога тя щеше да изпита същото като тях. Работата ѝ ежедневно ѝ припомняше за многото начини, по които мъжете и жените можеха да се нараняват взаимно.
След като си поръча вода с тоник, телефонът ѝ зазвъня. Надяваше се, че е Баркли, но видя името на майка си. Може би Линда бе дочула за бременността на Сара. Матю като нищо вече бе завел бъдещата си съпруга в Машъм, за да споделят хубавата новина. Робин изключи звука на телефона си, плати за напитката си, като ѝ се искаше да има алкохол в нея, и я отнесе на масата навреме да чуе как Оукдън казваше на Страйк:
– Не, не се е случило такова нещо.
– Не наляхте водка в пунша на барбекюто на доктор Бамбъро?
Оукдън захапа голямо парче от безплатния си сандвич и го задъвка нахално. През оредяващата му коса и многото бръчици около очите Робин успяваше да види разглезения тийнейджър у петдесет и четири годишния мъж.
– Отмъкнах малко и я изпих в пристройката – отвърна с пълна уста Оукдън. – Изненадан съм, че са забелязали липсата, но богатите са скръндзи. Именно затова си и остават богати, нали?
– Чухме, че от пунша на някого му призляло.
– Вината не беше моя.
– Разбрах, че доктор Фипс много се ядосал.
– Хм – подсмихна се Оукдън. – На стария Фипс добре му се подредиха нещата, а?
– В какъв смисъл? – попита Страйк.
– Отърва се от жена си и се ожени за бавачката. Много удобно.
– Не сте харесвали Фипс, нали? – подхвърли Страйк. – Личи от книгата ви.
– Чели сте я? – стресна се за миг Оукдън. – Как така?
– Успяхме да се сдобием със сигнален екземпляр. Трябвало е да излезе през осемдесет и пета, нали?
– Да – потвърди Оукдън.
– Помните ли беседката, която е била в строеж в градината по времето на барбекюто?
Един от клепачите на Оукдън трепна. Бързо прекара длан по челото си, сякаш бе усетил погъделичкване от косъм.
– Не – отговори.
– Има я на фона на една от снимките ви. Тъкмо са били започнали да изливат колоните. Вероятно подът е бил готов вече.
– Не си го спомням – каза Оукдън.
– Значи, пристройката, където сте отнесли водката, не е била наблизо?
– Явно не – отвърна Оукдън.
– Докато сме на темата задигане на разни неща, случайно у вас да е некрологът на доктор Бренър, който сте взели от къщата на Джанис Бийти?
– Никакъв некролог не съм вземал от къщата ѝ – изсумтя презрително Оукдън. – Че за какво ще ми е?
– За информация, която да се опитате да пробутате като ваша собствена.
– Не ми е нужно да издирвам факти за Джо Бренър, знам достатъчно много за него. Идваше у дома на неделен обяд през седмица. Очевидно старата е готвела по-добре от сестра му.
– Е, хайде тогава, смайте ни – подкани го Страйк с наченки на агресивност в тона.
Оукдън повдигна рехавите си вежди. Лапна поредния залък от сандвича си, сдъвка го и го глътна, преди да отговори:
– Хей, това беше изцяло ваша идея. Ако не искате информацията, на драго сърце ще си тръгна.
– Освен ако нямате повече от съдържащото се в книгата...
– Бренър искаше Марго да бъде изключена от професионалния регистър. Една неделя на обяд все за това говореше, беше две седмици преди изчезването ѝ. Ето нà, това не го включих в книгата, защото майка ми не искаше да е там.
– И по каква причина?
– Още му беше лоялна – изпръхтя отново Оукдън в подобие на смях. – А пък аз държах да угаждам на старата по онова време, защото се чуваше, че иска да ме изключи от завещанието. Старите жени – заяви бившият затворник, лежал за измама – лесно може да бъдат убедени за нещо, ако не ги държиш под око. През осемдесетте години се беше сближила с местния викарий. Парите ѝ като нищо можеха да идат за ремонт на църквата, ако не си отварях очите.
– Защо Бренър е искал изключването на Марго от медицинския регистър?
– Прегледала дете без съгласието на родителя.
– За сина на Джанис ли става дума? – попита Робин.
– Случайно да говорех на вас? – парира я Оукдън.
– Няма да си позволявате груб език, ясно ли ви е? – изръмжа Страйк. – Синът на Джанис ли беше, да или не?
– Може би – промърмори Оукдън и Робин заключи, че не си спомня. – Важното е, че е демонстрирала неетично поведение, като е прегледала дете в отсъствието на родител, и дъртият Джо беше много наежен: „Ще се погрижа да я лишат от права“, повтаряше. Това няма как да съм го заимствал от некролог, нали?