Оукдън си изгълта коктейла наведнъж и заяви:
– Ще пия още едно от същото.
Страйк игнорира казаното и зададе въпрос.
– И това беше две седмици преди изчезването на Бамбъро?
– Нещо такова, да. Никога не бях виждал стария негодник толкова възбуден. Обичаше да наказва хората. Голям злобар беше Джо.
– В какво се изразяваше това?
– Каза на майка ми в мое присъствие, че не ме налага достатъчно – отвърна Оукдън. – И тя взе, че се вслуша в съвета му. Няколко дни по-късно се опита да ме набие с чехъла си, тъпата крава. Ама я отказах да се опитва отново.
– Как? Вие самият я ударихте?
Сближените очи на Оукдън огледаха Страйк, сякаш се мъчеше да прецени струва ли си да го образова.
– Ако баща ми беше жив, той би имал право да ме наказва, но тя да се опитва да ме унижава под диктовката на Бренър? Това не бих го търпял.
– Точно колко близки бяха майка ви и Бренър?
Тънките вежди на Оукдън се събраха.
– Като лекар и секретарка, дотам. Нямаше нищо друго между тях, ако това намеквате.
– Значи, не си полягваха заедно след обяда? – подхвърли Страйк. – Тя не беше ли сънлива след посещенията на Бренър?
– Не трябва да съдите за всички майки по вашата – контрира Оукдън.
Страйк прие заяждането с мрачна усмивка и попита:
– Майка ви Бренър ли накара да подпише смъртния акт за баба ви?
– Това пък какво общо има?
– Направи ли го тя?
– Не знам – отвърна Оукдън и очите му отново се стрелнаха към входа на бара. – Откъде ви хрумна? И защо ме питате това?
– Баба ви е била пациентка на Марго Бамбъро, нали?
– Не знам – каза Оукдън.
– Спомняте си всяка дума, казана от майка ви за Стив Даутуейт чак до подробностите, че флиртувал с рецепционистките, как бил на ръба на сълзи, като излязъл от медицинската служба, но не помните важни факти около това как собствената ви баба е паднала по стълбите и е умряла?
– Не съм присъствал – отсече Оукдън. – Бях у приятел, като се е случило. Върнах се у дома и видях линейка отпред.
– И само майка ви ли си беше вкъщи?
– Ама каква връзка има с...?
– Как се казва приятелят, на когото гостувахте? – попита Страйк и за пръв път извади бележника си.
– Какво правите? – опита се Оукдън да се засмее и пусна остатъка от сандвича си върху чинията. – Накъде биете?
– Не искате ли да ни съобщите името му?
– Че защо да го правя... беше съученик...
– Било е много удобно за вас и майка ви старата Мод да се гътне от високо – посочи Страйк. – По моя информация не е бивало да се опитва сама да слиза по стълбите в нейното състояние. Наследихте къщата, нали?
Оукдън започна да поклаща глава много бавно, сякаш се дивеше на неочакваната глупост на Корморан Страйк.
– Вие сериозно ли? Опитвате се да... леле. Леле!
– Значи, няма да ми кажете името на съученика си?
– Охо – опита се да се засмее Оукдън. – Мислите си, че можете...
– ... да подшушна на приятелски настроен журналист как дългата ви кариера като измамник на възрастни жени е започнала с енергично блъсване в гърба на баба ви? О, да, със сигурност мога.
– Я чакайте, мамка му...
– Знам, мислите си, че вие сте ми извъртели номер тази вечер – каза Страйк и се наведе напред. Езикът на тялото му непогрешимо издаваше заплаха и с крайчеца на окото си Робин видя чернокосата жена с китайската рокля и партньорът ѝ да ги наблюдават внимателно над чашите, допрени до устните им. – Но в полицията още се пази писмото, написано им през осемдесет и пета година, в което им се казва да копаят под кръста на свети Йоан. ДНК техниките много са прогресирали оттогава. Очаквам да открият добро съвпадение от слюнката при залепването на плика.
Очите на Оукдън отново заиграха.
– Решили сте да възбудите интереса на пресата към случая „Бамбъро“, та да накарате хората да купуват тъпата ви книжка, нали?
– Никога не съм...
– Предупреждавам ви. Ако тръгнете да дрънкате пред репортери за мен и баща ми или за работата ми по случая „Бамбъро“, ще се погрижа да се сдобиете с обвинение за онова писмо. Ако пък случайно това не се получи, ще пусна всички служители на агенцията си да разузнаят до най-малките детайли жалкия ви живот, докато не открия нещо друго, което да съобщя на полицията. Ясно ли е?
Оукдън, който за момент бе изглеждал притеснен, бързо се окопити. Успя дори да произведе поредния смях.
– Не можете да ме спрете да пиша за каквото си пожелая. Това се нарича свобода на...