– Предупредих ви – повиши леко глас Страйк – какво ще се случи, ако се пречкате на разследването. А за шибания сандвич си платете сам.
Страйк се изправи и Робин, сварена неподготвена, побърза да грабне шлифера си и също стана.
– Корморан, да излезем отзад – каза, като си мислеше за двамата фотографи, мотаещи се пред главния вход на сградата, ала не бяха изминали повече от две крачки, когато чуха Оукдън да подвиква зад гърба им:
– Мислите си, че ме е страх от проклетата ви агенция? Големи детективи сте, няма що!
Главите на повечето хора в близост се извърнаха. Робин погледна назад и видя, че Оукдън също се е изправил. Приближи се и застана в средата на бара, очевидно твърдо решен да разиграе сцена.
– Страйк, моля те, нека просто да си вървим – подкани го Робин, вече с предчувствие за сериозни неприятности.
Оукдън очевидно бе решил да си тръгне от срещата с нещо продаваемо или най-малкото с разказ, в който той печели надмощие в ситуацията. Но Страйк вече се бе обърнал към техния интервюиран.
– Дори не знаеш, че проклетият ти баща е устроил парти зад ъгъла – изрече Оукдън високо, като посочи към „Спенсър Хаус“. – Няма ли да се отбиеш да му благодариш, задето е изчукал майка ти върху купчина чували, докато са ги гледали петдесет души?
Робин наблюдаваше да се случва онова, от което се бе опасявала, като на забавен каданс: Страйк скочи срещу Оукдън. Тя се опита да сграбчи ръката, с която Страйк бе замахнал за удар, но твърде късно, лакътят му се блъсна в челото на Робин и счупи очилата ѝ на две. Пред очите ѝ заиграха тъмни петна и докато се усети, вече беше паднала на пода.
Опитът на Робин да спре Страйк бе дал на измамника няколко секунди да се отклони и вместо да получи крошето, което би го пратило в нокаут, само ухото му бе леко засегнато. Междувременно побеснелият Страйк си даде сметка какво е направил чак като видя насядалите край бара да скачат с погледи, вперени в пода зад него. Като се обърна, видя Робин да лежи там, покрила лицето си с длани и стичаща се от носа ѝ струйка кръв.
– Мамка му! – ревна Страйк.
Младият барман бе изтичал иззад бара. Оукдън крещеше нещо за побой. Все още леко замаяна и с потекли сълзи от болка, унизената Робин бе изправена на крака от двама заможни на вид белокоси американци, които настояваха да се извика лекар.
– Съвсем добре съм – чу се Робин да казва.
Бе отнесла пълната сила на лакътя на Страйк между веждите си и си даде сметка, че носът ѝ кърви, чак когато случайно опръска с кръв бялата риза на притеклия се на помощ американец.
– Робин, по дяволите... – говореше Страйк.
– Господине, налага ми се...
– Да, да, разбира се, че си тръгваме – обърна се Робин към келнера с абсурдно любезен маниер, докато очите ѝ бяха влажни и тя се опитваше да спре кървенето от ноздрите си. – Само да си взема... о, много ви благодаря – каза тя на американката, която ѝ подаде шлифера.
– Повикайте полиция! – надигаше Оукдън. Благодарение на намесата на Робин бе останал невредим. – Някой да повика полиция, дявол го взел!
– Аз не се каня да повдигам обвинения – заяви Робин не към някого конкретно.
– Робин... адски много...
Робин сграбчи ръкава на Страйк и докато по брадичката ѝ още се стичаше топла кръв, промърмори:
– Хайде просто да си тръгнем.
Стъпи върху счупените стъкла на очилата си, когато се отправиха към вратата на смълчания бар, а клиентите му мълчаливо се взираха след тях.
58
Той с нежни думи уталожи всичките болки преживени.
Защото дълго трупана горчилка се заличава от лъжичка сладост.
Тъй тя забрави мъките, от него причинени,
за миналото вече не отвори дума...
Спечелила бе своя рицар след дълга и мъчителна борба.
– Робин...
– Не ми казвай, че не биваше да се опитвам да те спра – изрече тя през стиснати зъби, докато бързаха през двора отпред. Зрението ѝ бе замъглено от сълзи заради болката. Пушачите се извърнаха и я зяпнаха любопитно, докато тя се опитваше да обърше кървящия си нос. – Ако този удар бе попаднал в целта, сега щяхме да сме вътре и да чакаме полицията.
За облекчение на Робин, не ги причакваха никакви папараци, когато тръгнаха по „Грийн Парк“, но тя се опасяваше, че няма да отнеме дълго след сцената, устроена от Страйк, те отново да ги погнат.
– Ще вземем такси – каза Страйк, обзет от смесени чувства на дълбок срам и ярост срещу Оукдън, баща си, медиите и самия себе си. – Чуй, права си да...