– Ами... прощавай – каза Страйк.
Робин се зачуди какво ли означаваше това. Сърцето ѝ биеше лудешки и тя отпи още една глътка уиски, преди да каже:
– За какво се извиняваш. Ти не си...
– Тя е моя приятелка все пак.
– Но вече също и моя – посочи Робин. – Аз... мисля, че просто не може да се сдържи. Вижда как двама нейни приятели от различен пол се разбират добре...
Страйк цял се бе превърнал в многобройни антени: само това ли бяха? Приятели от различен пол? Като не искаше да оставя темата за мъже и жени, каза:
– Така и не ми разказа как мина сесията с медиаторството? Как така той прие споразумение, след като бави нещата толкова дълго време?
– Сара е бременна. Искат да се оженят, преди да роди... или преди да наедрее прекалено за дизайнерска рокля, като познавам Сара.
– По дяволите – промърмори тихо Страйк и се зачуди дали тя бе разстроена от това и колко. Не можеше да разчете тона ѝ, нито да я види ясно: офисът вече бе изпълнен със сенки, но той не искаше да включва осветлението. – А той дали... ти очакваше ли го?
– Би трябвало да го очаквам – отвърна тя с усмивка, която Страйк не можеше да види, но от която раненото ѝ лице го заболя. – Очевидно се е подразнила, задето той протака развода ни. Когато той се канеше да сложи край на връзката им, тя остави в леглото ни обицата си, та да я намеря. И сега, като се е тревожела, че няма да получи предложение, е забравила да си изпие хапчето. Това си е един начин жените да контролират мъжете, не мислиш ли? – каза тя, за миг забравила Шарлот и бебето, което бе твърдяла, че е изгубила. – Имам усещането, че му е съобщила, че е бременна, когато той отмени първата ни сесия за медиаторство. Матю каза, че станало случайно, може би не е искал дете, когато за пръв път е отворила дума...
– Ти искаш ли деца? – попита Страйк.
– Струваше ми се, че искам – отвърна бавно Робин. – По времето, когато си мислех, че с Матю ще сме... завинаги заедно.
Докато го казваше, ѝ нахлуха спомени за някогашни представи: за семейна група, каквато не се беше появила на бял свят, но някога бе много жива във фантазията ѝ. Вечерта, когато Матю ѝ направи предложението, в ума ѝ изникна много ясна картина на тях двамата с три деца (компромис между неговото семейство, където бяха две, и нейното с четири). Представяла си бе как Матю насърчава с възгласи малък син, учещ се да играе ръгби като него самия; как Матю се любува на дъщеричка на сцената, изпълняваща ролята на Дева Мария в училищна коледна пиеса. Сега я порази конвенционалният характер на фантазиите ѝ и в каква степен очакванията на Матю се бяха превърнали и в нейни.
Докато седеше в тъмното със Страйк, Робин си помисли как в действителност Матю би бил много добър баща за вида дете, което очакваше, с други думи момче, искащо да играе ръгби, и момиченце, желаещо да танцува с балетна рокличка. Щеше да носи техни снимки в портфейла си, щеше да се ангажира в училището им, щеше да ги прегръща, когато имаха нужда, да им помага с домашните. Той не беше лишен от доброта: чувстваше се виновен, когато постъпваше не както трябва. Но онова, което смяташе за редно, бе прекалено силно повлияно от примера на околните, от техните схващания кое е приемливо и желано.
– Но вече не знам – довърши Робин след кратка пауза. – Не се виждам да имам деца, докато върша тази работа. Мисля, че ще бъда разкъсвана... а повече не желая да бъда разкъсвана. Матю вечно ми насаждаше чувство за вина, с което да ме откаже от тази кариера: не съм печелела достатъчно, работела съм прекалено много часове, поемала съм огромни рискове... Но аз си обичам работата – донякъде яростно изрече Робин – и не искам повече да се извинявам за нея... Ами ти? – попита го. – Ти искаш ли деца?
– Не – отвърна Страйк.
Робин се засмя.
– Кое е смешното?
– Аз изнесох цяла прочувствена реч на темата, а ти просто: не.
– На мен и не ми е мястото тук – проговори Страйк от тъмнината. – Плод съм на нещастен случай, не съм склонен да давам ход нататък на грешката.
След пауза Робин изрече остро:
– Страйк, това прозвуча ужасно самомнително.
– Защо? – засмя се изненадан Страйк.
Когато беше казал същото на Шарлот, тя го бе разбрала и се бе съгласила с него. В началото на тийнейджърските ѝ години пияната ѝ майка бе казала на Шарлот, че обмисляла да я абортира.
– Защото... за бога, не можеш да допускаш целият ти живот да бъде определен от обстоятелствата около зачеването ти! Ако всеки случайно заченат се откажеше да има деца...
– Всички щяхме да сме по-добре, не мислиш ли? – упорито настоя Страйк. – Светът бездруго е пренаселен. А и никое от познатите ми деца не ме кара особено горещо да желая свои.