– Джак го харесваш.
– Него да, но това е едно дете сред куп други. Децата на Дейв Полуърт... знаеш ли кой е Полуърт?
– Най-добрият ти приятел – каза Робин.
– Той е най-старият ми приятел – поправи я Страйк. – Моят най-добър приятел... – За част от секундата се почуди ще го изрече ли, но уискито бе вдигнало бариерата, която обикновено спускаше пред себе си: защо да не го кажеше, защо да не си го позволеше? – ... си ти.
Робин бе толкова изумена, че не можеше да проговори. Никога за четири години Страйк не бе загатвал отдалеч дори какво е тя за него. Налагаше се да съди за привързаността му по косвени забележки, дребни добрини, неловки мълчания или жестове, правени от него насила под стрес. Само веднъж по-рано се бе чувствала като сега и неочакваният подарък, събудил чувството тогава, бе пръстен със сапфири и диамант, а тя го изостави, щом напусна мъжа, който ѝ го беше дал.
Искаше да предложи нещо в замяна, но за миг-два гърлото ѝ бе задавено.
– Аз... чувството е взаимно – отвърна, като се стараеше да не показва колко е щастлива.
Седналият на канапето Страйк смътно регистрира, че имаше някой на металното стълбище на долния етаж. Бяха се почувствали по-близо един до друг от всякога досега, с изключение на онзи момент преди две години, въздухът вибрираше от неизречени неща и той отново имаше усещането, че е застанал на тясна платформа, готов да се хвърли към неизвестността. Спри дотук, нареждаше онзи намусеният у него, дето обитаваше самотна мансарда и копнееше за свобода и спокойствие. Сега е мигът, нашепваше рядко мяркащият се демон, отвързан от уискито, и също като Робин преди малко, Страйк си даде сметка, че се намират на метри от двойно легло.
Стъпките стигнаха до площадката пред стъклената външна врата. Преди Робин или Страйк да успеят да реагират, тя се отвори.
– Токът ли е спрял? – попита Баркли и светна лампата. След миг, през който тримата мигаха насреща си, изненадани, Баркли каза: – Мамка му, ти си истински гений, Робин... Да му се не види, какво е станало с лицето ти?
59
И тази войнствена британка
на нож посрещна своя ухажор.
Той се оттегли бързешком,
изгубил сам влечение към нея.
Не му спести тя укори за глупостта,
урок му даде да внимава кого задиря.
Като примигваше на ярката светлина, Робин посегна отново към пакетчето с лед.
– Страйк ме удари. Без да иска.
– Леле боже – рече Баркли. – Не ща да виждам какво ще е, ако го направи нарочно. Как се случи?
– Лицето ми се изпречи пред лакътя му – отвърна Робин.
– Аха. – Баркли лакомо огледа почти празните кутии от къри. – И това какво е? Компенсация?
– Именно – кимна Робин.
– Затова ли никой от вас не си отговаря на телефона през последните три часа?
– По дяволите, извинявай, Сам.
Робин извади телефона си и го погледна. Имаше петнайсет неотговорени повиквания от Баркли, откакто беше изключила звука при обаждането на майка ѝ в Американския бар. Беше доволна да види, че е пропуснала две съобщения от Морис, към едното от които май имаше прикачена снимка.
– Имаш преувеличено чувство за дълг, за да дойдеш лично – подхвърли леко пияният Страйк.
Не беше много сигурен дали да се радва, или да се дразни, че Баркли ги бе прекъснал, но в крайна сметка реши, че раздразнението надделява.
– Жената ще нощува с хлапето у майка си – каза Баркли. – Та реших лично да донеса добрата новина.
Той си взе една от тънките питки и приседна на облегалката на канапето, в другия край на което седеше Страйк.
– Открих какво дири ШХ в Стоук Нюингтън. Изцяло благодарение на Робин. Готов ли си за това?
– Какво? – недоумяващо прехвърли поглед Страйк от Баркли към Робин. – Кога...?
– По-рано – отвърна Робин, – преди да се срещна с теб.
– Натиснах звънеца – подхвана Баркли – и обясних, че идвам с препоръка от ШХ и се чудя дали тя би ми помогнала. Тя не ми повярва. Трябваше да пъхна крак през прага, та да ѝ попреча да затръшне вратата. Тогава тя сподели как ШХ ѝ казал, че някакъв шотландец го отказал да скача от Тауър Бридж преди два дни. Прецених, че е време за съкращаване на загубите, и отвърнах, че съм бил аз. Че съм приятел, знам какво се върши там и че ще говори с мен, ако я е грижа за клиента ѝ. Тъй че тя ме пусна да вляза.