Баркли хапна от питката.
– Прощавайте, умирам от глад. Тя ме отведе в задната стая, където става всичко.
– Какво всичко?
– Имаше гигантска бебешка кошарка, изработена от пенополиуретан и плоскости – ухили се Баркли. – Огромен повивалник. Купчина памперси за възрастни. Бебешка пудра „Джонсън“.
За миг Страйк остана съвършено безмълвен. Робин се разсмя, но бързо спря, защото я заболя лицето.
– Горкият ШХ ходи там да се прави на бебе. Има само един друг такъв клиент, онзи от фитнеса. Не ѝ трябват повече, защото ШХ ѝ плаща пребогато. Облича ги, преобува ги, пудри им шибаните задници...
– Ти се майтапиш – промърмори Страйк, – няма как да е истина.
– Истина е – намеси се Робин с леда, притиснат към лицето ѝ. – Нарича се... чакай малко...
Тя извика на телефона си списъка с аномалии.
– Автоневрофилия. Възбуждаш се, като се мислиш за бебе.
– Но как ти хрумна, по дяволите?
– Наблюдавах как возят старците от дома – обясни Робин. – Морис каза, че били като деца, че някои от тях вероятно носели памперси и просто... нещата си дойдоха на място. Бях я видяла да купува огромно количество бебешка пудра и биберони в супермаркета, а никога не чух в къщата да има бебе. Освен това галеше големи мъже по главите, сякаш са дечица...
Страйк си припомни как беше последвал шефа на фитнеса и той бе държал ръка пред долната част на лицето си на излизане от къщата на Елинор Дийн, сякаш от устата му стърчеше нещо, което искаше да скрие.
– ... доставяха ѝ големи кашони, за които си личеше, че са леки – додаде Робин.
– Били са памперси за възрастни – каза Баркли. – Тя не е лоша жена обаче. Направи ми чай. Знае за изнудването, но ето нещо интересно: тя и ШХ не вярват Хитреца да знае какво действително става в къщата.
– Как така?
– Шефът на фитнеса се изпуснал пред Хитреца, че познавал големец в неговата компания. Споменал как с ШХ понякога ходят заедно да си играйкат... като на ясли.
Баркли внезапно избухна в смях и Страйк се присъедини към него. Робин с притиснатото към лицето пакетче лед също се включи. В продължение на цяла минута тримата се превиваха от смях при мисълта за двамата мъже с памперси, седнали в талашитената им кошарка.
– ... като в детски ясли – избъбри Баркли с фалцет, докато бършеше сълзите от очите си. – Ти да видиш какви неща имало по белия свят. И тъй, онзи безхаберник от фитнеса го изтресъл пред Хитреца. Той знаел, че дъртият му шеф никога не е стъпвал във фитнес през живота си и че живеел на другия край на Лондон, така че взел да любопитства и видял, че шефът на фитнеса започнал да се притеснява. Хитреца проследил своя началник и го видял да влиза в къщата на Елинор. Направил си очевидното заключение: че тя е проститутка. На другия ден Хитреца влязъл в офиса на началника си, затворил вратата, съобщил му адреса на Елинор и му казал, че знае какво става там. ШХ само дето не се посрал, но той не е глупак. Според него Хитреца смята, че става дума за обикновен секс, но се тревожи, че може да се разрови по-надълбоко. Самият ШХ открил Елинор онлайн в някакъв тъмен ъгъл на мрежата. ШХ се бои, че Хитреца ще разчопли какво действително върши тя, ако отрече, че правят секс, а разчуело ли се за неговите пристрастия, ШХ щял да се върне директно на Тауър Бридж. Та така, тази част не е толкова смешна – заключи Баркли на по-трезва нотка. – Шефът на фитнеса си признал на ШХ и Елинор как се е разприказвал пред Хитреца едва преди два месеца. Едва ли не е готов да се гръмне за това, което е направил. Елинор е свалила обявата си, но интернет никога не забравя, така че няма полза... Най-лошото по думите на Елинор е, че Хитреца е пълен гадняр. ШХ ѝ е разправил всичко за него. Шмъркал кокаин в службата, опипвал секретарката, а ШХ не може да направи нищо по въпроса, защото се бои от отмъщение. Е, какво ще правим сега? – попита Баркли. – Ще кажем на хората от борда, че панталонът на ШХ не му приляга добре, защото отдолу носи памперси?
Страйк не се усмихна. Количеството изпито уиски не подпомагаше особено мисловните му процеси. Робин бе тази, която заговори първа.
– Можем да кажем на борда всичко и да приемем, че това ще съсипе живота на няколко души... или можем да им позволим да прекратят договора ни, без да им казваме какво става, при което да оставим Хитреца да продължи да изнудва ШХ... Или...
– Да – изрече натъртено Страйк. – Там е въпросът, нали? Къде е третият вариант, при който Хитреца си получава заслуженото, а ШХ не свършва в Темза?
– Както ми описа Елинор – обърна се Робин към Баркли, – тя сигурно би подкрепила ШХ, че между тях е имало любовна връзка, макар че това няма да ощастливи особено съпругата.