– Да, Елинор би го подкрепила – кимна Баркли, – в неин интерес е.
– Аз искам да заковем Хитреца – отсече Страйк. – Клиентът би бил предоволен да се отърве от него, без името на компанията да се окаля в пресата... което неминуемо би се случило, ако се разчуе как шефът ѝ обича да му пудрят задника. Ако онази секретарка е подложена на сексуален тормоз и го е видяла как шмърка кокаин в службата, защо не се е оплакала? – попита Страйк.
– От страх, че няма да ѝ повярват? – предположи Робин. – Че ще си изгуби службата?
– Би ли позвънила на Морис? – обърна се Страйк към нея. – Сигурно още пази телефона и имейла ѝ. А ти, Баркли – добави, като успя да се изправи от канапето при третия опит, – ела с мен във вътрешния кабинет, трябва да променим графика за следващата седмица. Робин не може да следи хора в този ѝ вид, сякаш е изкарала три рунда на ринга с Тайсън Фюри.
Двамата мъже отидоха в кабинета на Страйк, а Робин остана за миг на бюрото на Пат, замислена не за разказаното от Баркли, а за минутите преди появата му, когато двамата със Страйк бяха седели в полумрака. Споменът за признанието на Страйк, че тя е най-добрият му приятел, накара сърцето ѝ да пропее, сякаш някаква тежест бе махната от него завинаги.
След като се наслади на това чувство, извади телефона си и отвори съобщенията, пратени ѝ по-рано от Морис. Първото с прикачената снимка, гласеше: „Иха!“. Снимката бе на табела с надпис: „Открадната е пратка с виагра. Полицията търси банда закоравели престъпници“. Второто съобщение беше въпрос: „Не е ли смешно?“.
– Не – промърмори Робин, – не е смешно.
Изправи се, избра номера на Морис и започна да разчиства кърито от бюрото с една ръка, като държеше телефона притиснат до ухото си.
– Добър вечер – отговори Морис след няколко позвънявания. – Обаждаш се да ми кажеш, че си открила корав престъпник ли?
– Шофираш ли? – попита го Робин, като игнорира тази духовитост.
– Пеша съм. Тръгнах си от старческия дом, след като го заключиха за през нощта. Всъщност съм близо до офиса, на път съм да сменя Хъчинс. Той следи приятеля на Госпожица Джоунс.
– Ще ни трябват детайлите за контакт със секретарката на Хитреца.
– Какво? Защо?
– Открихме за какво изнудва ШХ, но... – Тя се поколеба, като си представи шегичките за сметка на ШХ, които би чула, ако разкажеше на Морис какво точно върши Елинор Дийн. – Не е нещо незаконно и той на никого не вреди. Искаме отново да говорим със секретарката на Хитреца, тъй че ни трябва връзка с нея.
– Не мисля, че трябва да се обръщаме отново към секретарката – коментира Морис. – Идеята е лоша.
– Защо? – попита Робин, докато пускаше съдовете от фолио в кофата за смет с педал, и потисна намръщване, защото от него я болеше лицето.
– Защото... мамка му – изтърси Морис, който обикновено избягваше да ругае пред Робин, – ти беше тази, която каза да не я използваме.
Зад нея във вътрешния кабинет Баркли се разсмя на нещо, казано от Страйк. За трети път тази вечер Робин изпита чувство за надвиснали неприятности.
– Сол, да не би да продължаваш да се виждаш с нея?
Той не отговори веднага. Робин събра чиниите от бюрото и ги сложи в мивката, докато чакаше отговора му.
– Не, разбира се, че не – опита се да се засмее той. – Просто намирам, че не е добра идея. Ти беше тази, която каза тогава, че тя има твърде много да губи...
– Този път няма да искаме от нея да му поставя клопка...
– Ще трябва да помисля по въпроса – каза Морис.
– Сол, въпросът не подлежи на обсъждане. Трябват ни данните ѝ за контакт.
– Не знам дали ги пазя – отвърна Морис и Робин отгатна, че лъже. – Къде е Страйк сега?
– На Денмарк Стрийт.
Като не желаеше да чуе някое лукаво подмятане, че със Страйк са заедно в офиса по тъмно, умишлено премълча, че и тя е там.
– Добре, ще му позвъня – каза Морис и преди Робин да е успяла да каже още нещо, затвори.
Уискито, което беше изпила, все още имаше леко анестетичен ефект. Робин знаеше, че ако бе напълно трезва, щеше да е още по-гневна от поредния даден от Морис пример, че я третира не като съдружник във фирмата, а като секретарка на Страйк.
Пусна чешмата в тясното кухненско боксче и се залови да измие чиниите и приборите и докато сосът от къри се оттичаше в сифона, мислите ѝ отново я отнесоха към моментите преди пристигането на Баркли, когато със Страйк бяха седели в полумрака.
По „Чаринг Крос Роуд“ мина кола, от която се разнесе „Никога няма да те изоставя“ на Рита Ора, и Робин започна да припява полугласно:
Кажи ми ти, любими, какво ще правим.