Ще улесня нещата, имам да губя много...
Тя запуши сифона на мивката с тапата и започна да я пълни, пръсна препарат върху приборите. Докато си пееше, погледът ѝ падна върху неотворената бутилка водка, купена от Страйк и останала недокосната. Сети се за Оукдън, който бе откраднал водка на барбекюто на Марго...
Омръзна ти да ме гледаш такава,
забравила как да се весели...
... и как твърдеше, че не е сипвал от нея в пунша. Но Глория бе повръщала после... В мига, когато пое дъх в дробовете си, за да повика Страйк и да му сподели новата си идея, две ръце се сключиха на талията ѝ.
Два пъти в живота си Робин беше нападана от мъж изотзад: без съзнателна мисъл, силно заби високия ток на обувката си в стъпалото на онзи зад себе си, отметна рязко назад глава да удари лицето му, грабна нож от мивката и се извъртя, когато хватката на кръста ѝ изчезна.
– Мамка му! – ревна Морис.
Не го бе чула да идва по стълбите заради шума от течащата вода и собственото ѝ пеене. Морис се бе превил на две и притискаше с длани носа си.
– Мамка му! – извика отново, когато свали ръце и видя, че носът му кърви.
Подскочи назад и се тръшна на канапето, а на обувката му ясно личеше отпечатъкът от тока ѝ.
– Какво става? – попита Страйк, дотичал от вътрешния кабинет, и започна да мести очи между Морис на канапето и Робин, която още стискаше ножа.
Тя спря чешмата, като дишаше тежко.
– Той ме сграбчи – каза тя, когато Баркли също се появи от кабинета зад Страйк. – Не го чух да идва.
– Аз... беше шибана шега – промърмори Морис, като разглеждаше кръвта, размазана по дланите му. – Само исках да те стресна, да му се не види...
Но адреналинът и уискито внезапно отприщиха у Робин гняв, какъвто не бе изпитвала още от вечерта, когато напусна Матю.
– Би ли се промъкнал зад Страйк да го стиснеш за кръста? Ами зад Баркли? Пращал ли си на някого от двама им снимки на патката си?
Настана гробно мълчание.
– Кучка такава – процеди Морис с опакото на дланта, притисната към ноздрите му. – Каза, че няма да...
– Какво е направил? – попита Страйк.
– Прати ми снимка с члена си – тросна се бясната Робин и отново се обърна към Морис. – Не съм ти някое шестнайсетгодишно девойче, дето ще го е страх да ти каже да престанеш. Не искам да ме докосваш, ясно? Не искам да ме целуваш...
– Пратил ти е...? – подхвана Страйк.
– Не ти казах, защото беше под силен стрес – заяви Робин. – Джоун умираше, ти сновеше до Корнуол и обратно, само тези ядове ти липсваха, но търпението ми свърши. Няма повече да работя с него. Искам той да се махне.
– За бога – обади се Морис, като все тъй бършеше носа си, – беше шега...
– Трябва да се научиш да разчиташ правилно знаците, мой човек – подхвърли Баркли, очевидно развеселен, облегнат на стената със скръстени ръце.
– Не може да ме уволните заради...
– Ти си подизпълнител – посочи Страйк. – Просто не ти подновяваме договора. Споразумението за неразгласяване на информация си остава в сила. Една дума за каквото и да било, което си научил тук, и ще се погрижа никога да не помиришеш детективска работа. Сега се омитай от офиса.
Морис се изправи с див поглед, а от лявата му ноздра още течеше кръв.
– Добре, ясно, искаш да я задържиш, защото си падаш по нея. Хубаво.
Страйк направи крачка напред. Морис едва не се стовари върху канапето, като отстъпи.
– Хубаво – повтори отново.
Обърна се и излезе от офиса, като затръшна стъклената врата. Докато тя продължаваше да вибрира, а стъпките на Морис прокънтяха надолу по металното стълбище, Баркли се отлепи от стената, измъкна ножа от ръката на Робин и отиде да го пусне в мивката при мръсните съдове.
– Никога не съм го харесвал тоя нахал – заяви.
Страйк и Робин се спогледаха, после насочиха очи към изтъркания килим, по който още блестяха няколко капки кръв от Морис.
– Едно на едно сме – отбеляза Страйк. – Какво ще кажеш да обявим за победител онзи, дето пръв ще счупи носа на Баркли?
Шеста част
Изтекоха онез дванайсет месеца
и всичко по местата си дойде.
60
Фортуна, враг на безразсъдна дързост,
рядко съдейства (тъй изказа се Гийон).
По-скоро забавлява се да пречи на храбреца,
свърнал от пътя, дето тя е отредила.