Пат всмукна дълбоко никотинова пара и се намръщи.
– Той – кимна с глава към празния стол, на който обикновено седеше Страйк – би могъл да вземе един-два урока от Морис!
Робин много добре знаеше, че не Пат решава кого да назначават и уволняват съдружниците, но за разлика от Страйк бе на мнение, че в такъв малък екип Пат заслужаваше да знае истината.
– Не Корморан поиска той да си иде – обърна се с лице към секретарката. – Аз бях.
– Ти! – смая се Пат. – Мислех, че двамата се харесвате!
– Не. Аз не го харесвах. И извън всичко друго на Коледа ми прати снимка на пениса си в ерекция.
По силно сбръчканото лице на Пат се изписа почти комична покруса.
– По... пощата?
Робин се разсмя.
– Да не мислиш, че е била пъхната в коледна картичка? Не, в есемес.
– И ти не си...?
– Да съм си я поискала? Не – отговори Робин, като вече не се усмихваше. – Той е сбъркан, Пат.
Обърна се пак към чайника. Недокоснатата бутилка водка стоеше до мивката. Когато погледът на Робин падна върху нея, тя си припомни хрумналата ѝ в събота вечерта идея, малко преди ръцете на Морис да се сключат около кръста ѝ. След като даде на секретарката кафето ѝ, отнесе своето във вътрешния кабинет заедно с извадената от чантата книга. Пат извика зад нея:
– Аз ли да осъвременя графика, или ти ще го направиш?
– Аз ще се погрижа – отвърна Робин и затвори вратата, но вместо това позвъни на Страйк.
– Добро утро – отговори той след втория сигнал.
– Здрасти. Забравих да ти спомена идея, която ми дойде в събота вечерта.
– Казвай.
– Става дума за Глория Конти. Защо е повръщала в банята по време на барбекюто на Марго, щом Оукдън не е сипвал водка в пунша?
– Защото той е лъжец и го е направил? – предложи обяснение Страйк.
В момента беше на площадчето в Ислингтън, което Робин бе обикаляла в петък, но сега спря и извади цигарите си с поглед към централната градина, която днес беше безлюдна. Лехите, гъсто засадени с лилави теменужки, изглеждаха като кадифени пелерини, метнати върху лъсналата трева.
– Или пък е повръщала, защото е била бременна? – вметна Робин.
– Мислех си, че се случва само сутрин – възрази Страйк, но в същия момент си припомни за бременната съпруга на стар приятел от армията, която беше хоспитализирана заради денонощно повръщане.
– Братовчедка ми повръщаше по всяко време на деня, когато беше бременна – изтъкна Робин. – Миризмата на някои храни никак не ѝ понасяше. А Глория е била на барбекю.
– Така е – каза Страйк и внезапно си припомни странното си хрумване след разговора със сестрите Бейлис.
Теорията на Робин му се стори по-основателна от собствената му. Всъщност логиката на неговата отслабваше, ако тази на Робин бе вярна.
– И тъй, мислиш, че Глория е била тази, която...
– ... е направила аборт в клиниката „Брайд Стрийт“, да – потвърди Робин. – И Марго Бамбъро ѝ е помогнала да го уреди. Айрийн спомена, че Глория все стояла в кабинета на Марго, докато тя сама обслужвала рецепцията.
От лилавия килим в градината се разнасяше тъй тежка миризма, че Страйк я усещаше дори през дима на цигарата си.
– Струва ми се, че си напипала нещо... – изрече бавно той.
– Помислих си, че това би обяснило...
– Защо Глория отказва да говори с нас?
– Освен че споменът е травматичен, може мъжът ѝ да не знае нищо за случилото се – допусна Робин. – Къде си в момента?
– В Ислингтън – отвърна Страйк. – Каня се да се пробвам с Ричи Мръсника.
– Какво? – стъписа се Робин.
– Обмислях го през уикенда – каза Страйк, който за разлика от Робин не беше ползвал почивни дни, а бе провеждал наблюдение над Хитреца и гаджето на Госпожица Джоунс. – Вече изминаха почти десет месеца от едногодишния ни срок, а не разполагаме практически с нищо. Ако той страда от деменция, очевидно нищо няма да постигнем, но знае ли човек, току-виж съм успял да измъкна нещо от него. Нищо чудно да му стане драго да си спомни някогашните дни.
– Ами ако синовете му научат?
– Той не може да говори или поне не разбираемо. Залагам на вероятността, че няма да е в състояние да ме издаде пред тях. Слушай – подхвана Страйк, който никак не бързаше да приключи разговора, защото искаше да си допуши цигарата и предпочиташе да го направи в компанията на Робин. – Отгатвам как Бети Фулър мисли, че Ричи я е убил. Тюдор Аторн е бил на същото мнение, казал го е на племенника си, а тъкмо те са били в центъра на местните слухове и са били наясно за нелицеприятните обитатели на квартала. Все си припомням думите на Пищяла, когато му разправих как Марго е изчезнала безследно. „Професионална работа“. Като отстъпиш крачка назад и огледаш нещата – добави Страйк, вече стигнал до последния сантиметър от цигарата си, – изглежда практически невъзможно да не е останала съвсем никаква следа от нея, ако не го е извършил някой с много опит.