– Крийд е имал опит – каза тихо Робин.
– Знаеш ли какво направих снощи? – продължи Страйк, като игнорира забележката ѝ. – Потърсих онлайн свидетелството за раждане на Кара Улфсън.
– Защо? О... – леко се засмя Робин. – Заради зодията ѝ ли?
– Да. Знам, че това противоречи на правилото „средствата преди мотива“ – вметна той, преди Робин да е успяла да го изтъкне, – но ми хрумна, че някой може да е казал на Марго за убийството на Кара. Лекарите знаят разни неща, нали така? Ходят по къщите на хората, провеждат поверителни консултации. Те са като свещениците. Научават тайни.
– Проверявал си дали Кара е Скорпион – каза Робин.
Прозвуча повече като твърдение, отколкото като въпрос.
– Именно. И се чудех дали Ричи не е влязъл на партито, за да покаже на бандитите си коя жена да приберат.
– Е, и?
– Какво?
– Кара Скорпион ли е била?
– О. Не. Телец, родена е на седемнайсети май.
Страйк чу Робин да прелиства страници.
– Което значи, че според Шмит... – Робин направи кратка пауза. – ... е била в Кит.
– Аха – промърмори Страйк, вече допушил цигарата си. – Е, стискай ми палци. Влизам.
– Добре, аз...
– Корморан Страйк! – възкликна някой радостно зад него.
Страйк прекъсна разговора с Робин, когато до него застана стройна чернокожа жена в кремаво палто и със сияеща усмивка.
– Не ме помниш, нали? – каза тя. – От „Сели Оук“. Аз съм...
– Марджори! – спомни си внезапно Страйк. – Марджори, физиотерапевтката. Как си? Какво...?
– Работя по няколко часа в старческия дом насреща – каза тя. – А пък ти стана прочут...
По дяволите.
На Страйк му отне двайсет и пет минути да се отърве от нея.
– ... та така, дотам бях – разказваше той по-късно на Робин в офиса. – Престорих се, че съм бил в района за среща със счетоводителя си, но след като тя работи в „Сейнт Питър“, няма шанс да се доберем до Ричи.
– Няма шанс ти да влезеш там...
– Казах ти вече – изрече остро Страйк. Състоянието на лицето на Робин беше ясно предупреждение срещу безразсъдство, напомняше за рисковете да се пренебрегват последствията. – Няма да го доближаваш и точка по въпроса.
– Госпожица Джоунс е на телефона – подвикна Пат от външния офис.
– Свържи я с мен – каза Робин, а Страйк изрече само с устни „Благодаря“.
Робин разговаря с Госпожица Джоунс, докато продължи да пренарежда графика на компютъра си, а това, предвид временната ѝ неспособност за наблюдения и трайното отсъствие на Морис, си беше като да решаваш особено заплетено математическо уравнение. Прекара следващите четиресет минути да издава неопределени звуци на съгласие, когато Госпожица Джоунс спираше, за да си поеме дъх. На Робин ѝ беше ясно, че целта на клиентката им е да проточи разговора с надежда Страйк да се върне в офиса. Накрая Робин успя да я разкара, като се престори, че получава известие от Пат, че Страйк ще отсъства през целия ден.
Робин си каза, че това е единствената ѝ лъжа за деня, докато във външния офис Страйк и Пат обсъждаха разходите, представени от Баркли. Предвид колко опитен бе Страйк в избягването да дава обещания, би трябвало да е забелязал как тя не му даде изрично дума, че ще стои настрани от Ричи Мръсника.
61
Задаваше се вече смяната на стражите,
когато Бритомарт отвори тежката врата
и влезе храбро...
През първата седмица на юни в „Метро“ се появи мъглява дописка, свързана с присъствието на Страйк в Американския бар във вечерта на партито на баща му.
Кой прочут син на прочут баща предпочете да прекара вечерта на честването на своя старец, като устрои бой в бар само на петстотин метра от празненството, вместо да се присъедини към семейството си? Наши съгледвачи ни съобщиха, че е имало тежък удар и вярната му помощничка не е успяла „да се задържи изправена“. Състезание за публичност между баща и син? Таткото безусловно печели първия рунд.
Тъй като „Да се задържиш изправен“ бе името на един от албумите на Джони Рокъби, у никого не оставаха съмнения кои баща и син бяха визирани. Няколко журналисти позвъниха в офиса на Страйк, но тъй като нито той, нито Рокъби бяха склонни да коментират, историята отмря поради липса на подробности.