– Можеше и по-зле да е – беше единствената забележка на Страйк. – Няма снимки, не се споменава Бамбъро. Явно Оукдън се е подплашил и не смее да продава сведения за нас.
Робин изпитваше леко чувство за вина, задето вече бе прегледала на телефона си снимки от партито на Джони Рокъби, докато наблюдаваше къщата на гаджето на Госпожица Джоунс. Гостите на Рокъби, сред които холивудски знаменитости и големи имена от света на рокендрола, до един бяха облечени в костюми от осемнайсети век. Сред всичките снимки на прочути хора имаше една на Рокъби, заобиколен с шест от седемте си пораснали деца. Робин разпозна Ал, усмихнат под кривната напудрена перука. Можеше да си представи Страйк там, издокаран в брокат, колкото да го види да прави овчарски скок.
При все че изпита облекчение, задето Оукдън май се бе отказал от идеята да обсъжда агенцията в пресата, Робин ставаше все по-тревожна с напредването на юни. Случаят „Бамбъро“, който бе по-важен за нея едва ли не от всичко друго, бе попаднал в пълен застой. Глория Конти бе посрещнала с мълчание молбата на Ана да сътрудничи, Стив Даутуейт си оставаше неоткриваем, Робин не бе чула новини относно възможността за интервю на Денис Крийд, Ричи Мръсника седеше затворен в старческия дом, който поради съкратения състав на агенцията вече никой не наблюдаваше.
Оказа се невъзможно да се намери дори временен заместник на Морис. Страйк се бе свързал с всички, които познаваше в Отдела за специални разследвания, Хъчинс се бе допитал до контактите си в Централното управление на полицията, а Робин разговаря с Ванеса, но никой не проявяваше интерес да се присъедини към агенцията.
– Ами лято е – каза Баркли на Робин, когато се засякоха в офиса един съботен следобед. – Хората не искат да започват нова работа, замислили са ваканция, разбирам ги.
И Баркли, и Хъчинс имаха планове за почивка с жените и децата си и ги бяха заявили месеци предварително, а никой от партньорите нямаше желание да им откаже това право. В резултат на това в средата на юли в агенцията работеха само Страйк и Робин.
Страйк се бе посветил да следи приятеля на Госпожица Джоунс, за да се опита да открие нещо, доказващо, че е неподходящ човек да получи опека над дъщеря си, а Робин се мъчеше да заформи познанство със секретарката на Хитреца, което никак не се получаваше лесно. Дотук, като бе слагала всеки път различна перука и цветни контактни лещи, се бе опитала да я заприказва в бар, умишлено се спъна в нея в нощен клуб и я последва в дамската тоалетна в „Харви Никълс“. И макар секретарката май да не бе разпознала, че една и съща жена се изпречва на пътя ѝ, не бе показала и най-малка склонност да бъбри, още по-малко да признае, че шефът ѝ е похотливец и смърка кокаин.
След като се опита и не успя да седне до секретарката в бар за сандвичи в Холбърн по обед, Робин, която този ден беше с тъмна коса и тъмнокафяви очи благодарение на пудра за коса и контактни лещи, реши, че е дошло време да изтръгне информация от старец, вместо от млада и хубава жена.
Не стигна лесно до това решение, нито подходи лековато към него. Робин изпитваше известна симпатия към Пищяла, стария приятел на Страйк, но не си правеше илюзии колко зъл трябва да е някой, та да уплаши човек, навлязъл в престъпния свят от деветгодишна възраст. Съответно изработи план, първата стъпка от който беше да постигне пълно и ефикасно преобразяване. Днешният ѝ вид изглеждаше особено подходящ; беше научила много за гримирането, откакто работеше при Страйк, и понякога със задоволство установяваше, че дори партньорът ѝ не я разпознаваше от пръв поглед. След като внимателно изучи отражението си в огледалото на тоалетна в „Макдоналдс“ и се увери, че изглежда съвсем не като Робин Елакот, и нещо повече, никой не би отгатнал как доскоро бе с две насинени очи, пое към метрото и след около двайсет минути пристигна на метростанция „Ейнджъл“.
Отмина градината, където понякога седяха обитателите на „Сейнт Питър“, сега тя бе пуста въпреки топлото време. Теменужките бяха прецъфтели и на тяхно място имаше розови астри. Широката слънчева улица, на която бе разположен старческият дом, беше почти безлюдна.
Цитатът на свети Петър блестеше със златните си букви на слънцето, когато Робин приближи към входната врата.
„Като знаете, че не с тленни неща – сребро и злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос.“
Робин натисна звънеца. След секунди отвори кръглолика чернокоса жена с познатата синя униформа.