Щом стигна до площада, скри се зад люляковия храст и наблюдава входа на старческия дом в продължение на половин час. Чак като се увери, че Лука Ричи наистина си е тръгнал, хукна назад.
62
Често се случва душевни мъки да намират
случаен лек след дълго и безплодно дирене.
Скандалът, за който Робин се бе приготвила, бе един от най-лошите, които бе имала някога със Страйк. Гневът му, че бе отишла при Ричи Мръсника след изричното му предупреждение и инструкции да не помисля за това, не се смекчи след цял час разправия в офиса същата вечер. Стигна се дотам, че Робин си грабна чантата и напусна по средата на изречението на Страйк, като го остави да се взира в тресящата се стъклена врата и да му се иска да я бе счупила, та да ѝ я пише на сметката.
Нощният сън само много слабо уталожи яда на Страйк. Да, имаше основни различия между действията на Робин този път и онези, които бяха довели до уволнението ѝ преди три години: например не беше подплашила заподозрян, така че той да се скрие. Нито пък имаше индикации поне през първите двайсет и четири часа след посещението ѝ, че семейство Ричи или персоналът на старческия дом са заподозрели как Ванеса Джоунс не е тази, за която се представя. И най-вече (но този факт утежняваше, а не омаловажаваше нещата), сега Робин беше съдружник във фирмата, а не обикновен разследващ, нает от шефа. За пръв път Страйк бе изправен пред факта, че ако пътищата им се разделяха, щяха да последват правни и финансови усложнения, подобни на тези при развод.
Той не искаше да се разделя с Робин, но сега, като си даваше сметка колко трудно го бе направил, още повече се вбесяваше.
Атмосферата помежду им остана напрегната цели две седмици след посещението ѝ в „Сейнт Питър“, докато в първата сутрин на август Робин получи лаконично съобщение от Страйк да изостави поредния си опит да се сближи със секретарката на Хитреца и да се върне в офиса.
Когато влезе във вътрешния кабинет, тя завари Страйк седнал на партньорското бюро с разположени пред него материали от полицейското досие по случая „Бамбъро“. Той я погледна, отбеляза, че цветът на косата и очите ѝ си бяха нейните, после изрече отсечено:
– Клиентите по случая с Хитреца се обадиха току-що. Приключват поръчката поради липса на резултати.
– О, не – изпъшка Робин и се отпусна на стола срещу него. – Съжалявам, положих всички усилия със секретарката на Хитреца...
– Ана и Ким искат да говорят с нас. Назначих конферентен разговор в четири часа.
– Те да не би...?
– Да искат да сложат точка ли? – без емоция в гласа каза Страйк. – Вероятно, да. Получили са покана от приятел за ваканция в Тоскана. Искат да разговаряме, преди да са заминали, защото на петнайсети още няма да са се върнали.
Настана дълго мълчание. Страйк като че нямаше какво друго да каже и продължи да оглежда разни пунктове от полицейското досие.
– Корморан – обади се Робин.
– Какво?
– Моля те, може ли да поговорим за „Сейнт Питър“?
– Аз казах всичко, което имах да кажа – отсече Страйк, взе показанията на Руби Елиът за двете жени, боричкащи се под дъжда, и се престори, че отново ги чете.
– Нямам предвид за моето отиване там. Вече казах...
– Каза, че няма да се доближаваш до Ричи...
– „Съгласих се“ да не доближавам до Ричи – изписа Робин във въздуха кавички, – също както ти се „съгласи“ пред Грегъри Талбът да не казваш на полицията откъде си получил филма. – Робин остро осъзнаваше близостта на Пат, която чаткаше по клавиатурата във външния офис, затова говореше тихо. – Не го направих като предизвикателство към теб. Само че трябваше да бъде предприето, а ти не можеше да го направиш. Ако не си забелязал, много по-ефикасно от теб мога да си променям външността.
– По този въпрос няма спор – отвърна Страйк, като хвърли настрани показанията на Руби Елиът и вместо това взе описанието на Тео, дадено от Глория. – Ядоса ме това, както много добре знаеш, че не ми каза какво се каниш да предприемеш...
– Ти нима ми звъниш на всеки три секунди и ми докладваш какво си намислил да направиш? Не възразяваш да проявявам инициатива в работата, когато те устройва...
– Лука Ричи е лежал в затвора, защото е поставял електроди на гениталиите на хора, Робин! – заяви Страйк, изоставил преструвките, че вниманието му е насочено към описанието на Тео.
– Колко пъти ще го повтаряме? Да не мислиш, че на мен ми стана драго, когато той влезе в стаята? Никога не бих припарила там, ако знаех, че ще се появи изненадващо! Но си остава фактът...