– Добре – промърмори той накрая, – не бих избрал да остана в неведение. – И с върховно усилие се накара да изрече: – Ти се справи дяволски добре.
– Благодаря ти – отвърна Робин колкото стъписана, толкова и удовлетворена.
– Но моля те, можем ли да се споразумеем за в бъдеще да обсъждаме тези неща?
– Ако те бях попитала...
– Да, може би щях да кажа „не“ и щях да сбъркам, но ще го имам предвид за в бъдеще, става ли? Както не спираш да ми напомняш, партньори сме, тъй че ще бъда благодарен...
– Добре – отвърна Робин. – Да. Ще го обсъждаме. Съжалявам, че не го направих.
В този момент Пат почука на вратата и я открехна на няколко сантиметра.
– Госпожа Фипс и госпожа Съливан ви очакват на линия.
– Свържи ни, ако обичаш – поръча Страйк.
С чувството, че присъства на съобщаването на лоша новина от медицинско естество, Робин остави Страйк да води разговора с Ана и Ким. Той систематично запозна двойката с всяко интервю, което агенцията бе провела през последните единайсет месеца и половина, разправи им тайните, които бяха изровили с Робин, сподели предварителните изводи, които бяха направили.
Разкри как Айрийн Хиксън е имала кратка връзка с бившия приятел на Марго и как двамата са лъгали във връзка с това, обясни как Сачуел може да е бил разтревожен, че Марго ще уведоми властите за начина, по който е умряла сестра му; че Уилма, чистачката, никога не е стъпвала в Брум Хаус и че историята как Рой се е разхождал из градината като нищо е изцяло невярна; че заплашителните писма реално са съществували, но (с поглед към Робин) не са успели да идентифицират автора им; че Джоузеф Бренър се е оказал още по-противна личност, отколкото околните са подозирали, но че нищо не го свързва с изчезването на Марго; че Глория Конти, последният човек, видял Марго жива, живее във Франция и не желае да разговаря с тях; че Стив Даутуейт, подозрителният пациент на Марго, е изчезнал без следа. Накрая им каза как вярват, че са идентифицирали вана, движещ се с бърза скорост откъм „Клъркънуел Грийн“ във вечерта на изчезването на Марго, и са уверени, че не е бил този на Денис Крийд.
Единственият звук, нарушаващ тишината, когато Страйк спря да говори, бе лекото жужене от високоговорителя на бюрото му, което доказваше, че линията не е прекъсната. Докато чакаше Ана да заговори, Робин внезапно осъзна, че очите ѝ са пълни със сълзи. Толкова много бе искала да разбере какво се е случило с Марго Бамбъро.
– Е... ние знаехме, че ще е трудно – продума най-сетне Ана, – ако не и невъзможно.
Робин отгатна, че Ана също плаче. Почувства се ужасно зле.
– Съжалявам – заяви официално Страйк. – Искрено съжалявам, че нямам по-добри новини за вас. Но Даутуейт си остава от голям интерес и...
– Не.
Робин разпозна категоричния тон на Ким в това отрицание.
– Не, съжалявам – каза психоложката. – Разбрахме се за една година.
– Остават още две седмици от нея – припомни Страйк – и ако...
– Имате ли причини да вярвате, че ще откриете Стив Даутуейт през следващите две седмици?
Кървясалите очи на Страйк срещнаха насълзените на Робин.
– Не – призна той.
– Както съобщих в имейла си, каним се да заминем на почивка – каза Ким. – При положение че тялото на Марго не е действително открито, винаги ще е налице друг ъгъл, който може да изпробвате, още някой човек, който би могъл да знае нещо, а както заявих в самото начало, не разполагаме с толкова пари, честно казано, и с психическа издръжливост, та да проточим това до безкрайност. Според мен е по-добре... по-чисто... да приемем, че сте дали най-доброто от себе си, и да ви благодарим, че се нагърбихте с нещо, за което очевидно сте хвърлили много труд. Струваше си да се предприеме този опит все пак, защото Ана и Рой са в по-добри отношения, отколкото от години насам, благодарение на вашето посещение. Той ще се радва да научи как чистачката е признала, че не е бил в състояние да се разхожда в онзи ден.
– Е, това е добре – каза Страйк. – Съжалявам само...
– Аз очаквах, че ще е почти невъзможно – обади се Ана с треперещ глас. – Поне ще знам, че съм опитала.
След като Ана затвори, в стаята се възцари мълчание. Накрая Страйк каза:
– Трябва да се изпикая.
И излезе от стаята.
Робин също се изправи и започна да събира фотокопираните страници от полицейското досие. Не можеше да повярва, че всичко е приключило. Строи документите в спретната купчинка, седна и ги запрелиства още веднъж, като знаеше, че се надява да зърне нещо – каквото и да е, – останало недогледано.