През цялото време бе знаел, че съществува много слаб шанс да се открие какво се е случило с нея, но къде бяха изчезнали петдесет седмици? Припомни си всичкото време, прекарано при Джоун в Корнуол, поредицата от други клиенти и се запита дали биха разгадали мистерията с Марго Бамбъро, ако на пътя им не се бяха изправяли тези пречки. Но колкото и изкушаващо да беше да хвърли вината върху разсейващите събития, вярваше, че изходът щеше да е същият. Може би Лука Ричи бе отговорът, който никога не биха могли да признаят. Правдоподобен отговор в много отношения: професионално убийство, извършено по някакви неизвестни мотиви на подземния свят, тъй като Марго твърде много се бе доближила до тайна или се бе набъркала в гангстерските дела. Остави момичето ми на мира... Тя бе точно типът жена, която би давала съвети на стриптийзьорка, проститутка, порноактриса или наркоманка да избере друг начин на живот, да свидетелства срещу мъже, упражнили ѝ тормоз...
– Утре в единайсет – изграчи Пат зад гърба на Страйк. – У тях. Оставила съм ти адреса на бюрото.
– Много ти благодаря – обърна се той към нея и видя, че вече си бе сложила сакото.
Беше пет часът. Тя леко се изненада да чуе благодарност от устата му, но откакто Робин му се бе развикала, че е груб към Пат, Страйк съзнателно се опитваше да бъде по-любезен със секретарката. За момент тя се поколеба, махна електронната цигара, захапана между пожълтелите ѝ зъби, и заяви:
– Робин ми каза какво е направил Морис. Какво ѝ е изпратил.
– Да – промърмори Страйк. – Долен негодник.
– Така е. – Тя се взираше в него, сякаш открила неочаквани неща. – Ужасна постъпка. А винаги ми е напомнял за младия Мел Гибсън – изтърси изненадващо.
– Нима? – учуди се Страйк.
– Странно нещо е външността, кара те да допускаш разни неща за човека.
– Не е лъжа – кимна Страйк.
– Ето, ти например страшно приличаш на първия ми съпруг – каза му Пат.
– Стига бе – ахна, стъписан, Страйк.
– Ами да... Е, аз ще тръгвам. Приятен уикенд.
– И на теб – отвърна Страйк.
Той изчака, докато стъпките ѝ заглъхнаха по металното стълбище, преди да извади цигарите си, да запали една и да се върне във вътрешния офис, където прозорецът още беше отворен. Тук извади стар пепелник от едно чекмедже на бюрото, както и старата тетрадка на Талбът с кожена подвързия от кантонерката, след което се настани на стола си, за да я прелисти още веднъж, и спря на последната страница.
Страйк никога не бе отделял на финалните драсканици на Талбът повече от бегъл поглед, отчасти защото търпението му се бе изчерпвало към края и отчасти защото там бележките бяха най-налудничави и неразгадаеми. Ала днес имаше меланхолична причина да се спре на последната страница от записките на Талбът, защото той самият бе стигнал до финала на случая. И тъй, разгледа рисунката на демона, направена от Талбът вероятно точно преди да пристигне линейката и да го откара: духът на Марго Бамбъро се бе завърнал от някакво астрално ниво, за да го преследва под формата на Бабалон, Майката на безсрамието.
Вече не бе притиснат от необходимостта да разбира. Страйк освободи от фокус съзнанието си, както би дал отмора на очите си, та по-добре да забележат триизмерните образи в на пръв поглед плосък модел. Погледът му се плъзгаше по фразите и откъслечните думи, които Талбът бе запомнил донякъде от писанията на Кроули и картите таро „Тот“. Докато разглеждаше рисунката на едрогърдата демонка, върху чийто корем покаялият се Талбът бе изрисувал християнски кръст, спомни си думите на Робин преди месеци при посещението им на Хамптън Корт Палас за притегателната сила на митовете и символите и идеята за колективно съзнание, където се задържаха архетипите. Този демон и откъслечните фрази, които бяха изглеждали важни за Талбът в психотичното му състояние, бяха изникнали от собственото подсъзнание на полицая: твърде лесно и опростенческо би било да се винят Кроули и Леви за онова, което съзнанието на Талбът бе решило да запази. И ето това бе генерирало то в последен спазъм на лудост, в последен опит за разрешаване на загадката. Седем воала, седем глави, седем потока. Похот и странни опиати. Седмица около шията ѝ. Отровеният мрак на ЧЕРНАТА ЛУНА. Кръв и грях. Тя язди змиелъв.
Страйк приближи лампата към страницата, та да може по-добре да разгледа рисунката. Дали бе самозаблуда, или някои от тези налудничави драсканици показваха, че Талбът е забелязал същите странни съвпадения като самия Страйк след разговора със сестрите Бейлис? Докато очите му се местеха от един към друг мистичен фрагмент, на Страйк му се стори, че вижда не просто покаял се вярващ, който се опитва да изкупи прибягването си до магьосничество, а последно отчаяно усилие на един добър детектив, опитващ се да извлече следи от хаоса, смисъл от лудостта.