– Къде ще ходиш? – попита Страйк, като затвори междинната врата.
Бе прекарал на крак по-голямата част от предишната нощ да наблюдава как Хитреца се налива и надрусва в нощен клуб, а днес бе шофирал между няколкото адреса, използвани от съдружника на Ахмака през последните две години. Небръснат и с болки в цялото тяло, той изпъшка с облекчение, когато се отпусна на стола си.
– Във „Винтри“. Това е винен бар в Сити – поясни Робин. – Джема ще е там по-късно, Анди я чул да се уговаря. Силно се надявам да е с приятелки. Ще се опитам някак да се инфилтрирам в групата.
Джема беше секретарката на Хитреца. През затворената врата чуваха веселите звуци на песента с нейния нелеп текст: Къде отиде майка ти?
– Още работиш по случая „Бамбъро“, нали? – попита Робин.
– Просто преглеждах някои неща – призна Страйк.
– И?
– И нищо. Същински лабиринт е. Тъкмо си мисля, че стигам до нещо, а като завия зад ъгъл, отново се озовавам в задънена улица. Или пък отново съм там, откъдето съм тръгнал. А ти защо изглеждаш толкова доволна?
– Просто се радвам, че не си се отказал – отвърна Робин.
– Няма да говориш така, когато ме подкарат към същата лудница, в която е лежал Бил Талбът. Вече да не чуя за зодии... И къде, по дяволите, е Даутуейт? Какво му се е случило?
– Мислиш, че...?
– Мисля, че е адски подозрителен. От самото начало съм на това мнение. Алибито му никакво го няма. После си променя името. И ето че, както ти откри, друга млада жена от обкръжението му умира – удавилата се екскурзоводка. А той отново изчезва. Ако можех само да разговарям с Даутуейт – забарабани Страйк по бюрото, – бих се отказал от случая.
– Наистина ли? – повдигна вежди Робин.
Той я погледна, после се смръщи и отклони поглед. Тя изглеждаше особено секси в тази синя рокля, която не бе виждал преди.
– Да, ако можех да поговоря с него, бих мирясал.
Снощи чух мама да пее песен...
– И може би с Глория Конти – добави Страйк.
Сутринта се събудих и мама я нямаше...
– И с Крийд. Много ми се ще да поприказвам с Денис Крийд.
Робин усети лек прилив на вълнение. По-рано беше получила имейл, че до края на деня може да очаква решението дали би могло да се проведе повторно интервю с Крийд.
– Ще тръгвам – каза тя. – Джема ще е там в шест часа. Много мило от твоя страна – добави, като постави ръка върху бравата, – че позволи на Пат да остави радиото да свири.
Страйк повдигна рамене.
– Опитвам се да съм дружелюбен.
Докато Робин обличаше сакото си във външния офис, Пат отбеляза:
– Този цвят много ти отива.
– Благодаря. Стара рокля е. Цяло чудо е, че още ми става, при всичкия шоколад, дето ям напоследък.
– Той дали би искал чаша чай, как мислиш?
– Със сигурност – отвърна Робин, изненадана.
Очевидно не само Страйк полагаше усилия да бъде дружелюбен.
– О, тази много я обичах – възкликна Пат, когато прозвуча „Пусни ми фънки музика“.
Робин заслиза надолу по стълбите, сподиряна от припяването на Пат с нейния дрезгав баритон:
Някога бях фънки певец
в рокендрол група...
След двайсет минути Робин стигна до „Винтри“, близо до метростанция „Канън Стрийт“ в сърцето на финансовия район. Оказа се точно типът заведение, каквито бившият ѝ съпруг най-много харесваше. С модерния си конвенционален стил, който включваше плавно съчетание на стоманени греди, големи прозорци и дървени подове, създаваше усещането за офис с отворен план въпреки дългия бар с тапицирани столчета. Тук-там имаше закачливи акценти като два плюшени заека върху широк перваз, държащи пушки и с ловни каскети на главите, но общо взето, клиентелата, състояща се предимно от мъже в костюми, беше приютена в кротка и белязана с вкус бежова атмосфера. Посетителите, току-що приключили работния си ден, стояха на групички, пийваха, смееха се заедно, четяха вестници или нещо на телефоните си, оглеждаха малкото присъстващи жени. На Робин ѝ се струваше, че излъчват не просто увереност, а самодоволство. Получи няколко одобрителни погледа, докато си пробиваше път към бара през борсови брокери, банкери и търговци.
След като внимателно огледа откритото пространство, Робин прецени, че Джема още не е пристигнала, така че седна на едно от столчетата пред бара, поръча си тоник и се престори, че чете новините от деня на телефона си, за да избегне откритото зяпане на двама млади мъже вдясно от нея, единият от които явно бе твърдо решен да накара Робин да го погледне, та макар и само за да види кой се хили така нагло и шумно. Вляво от нея двама по-възрастни обсъждаха референдума за независимост на Шотландия.