– На голям безобразник ми прилича – отсъди Робин, а сърцето ѝ препускаше в очакване жената да си излее душата. – Хей – подвикна тя на бармана, – може ли още две чаши вино и менюто, моля?
Оттам нататък да разприказва Джема на интимни теми се оказа фасулска работа за Робин. Секретарката вече беше обърнала три големи чаши вино, а новата ѝ приятелка от Йоркшър бе тъй забавна, отзивчива и проявяваща разбиране, че след порцията пиле с полента и още една бутилка вино („Защо не, по дяволите?“), тя мина плавно от безобразията на Анди към неуместните и нежелани опипвания от страна на шефа ѝ, които я бяха довели на ръба да напусне.
– Не можеш ли да се оплачеш в „Човешки ресурси“? – попита Робин.
– Той каза, че никой няма да ми повярва заради случилото се, като бяхме на курс миналата година... макар че... Да ти кажа право, самата аз не знам какво наистина се случи. – Отклони поглед от Робин и измънка смутено: – Вярно, правихме секс... но дотолкова не бях на себе си... бях пияна... Не че беше точно изнасилване... не казвам това...
– Беше ли в състояние да изразиш съгласие? – попита Робин, изоставила шеговития тон.
Тя самата беше изпила само половин чаша вино.
– Ами не... но... не, не бих се подложила на това – поклати глава Джема, цялата зачервена и готова да се разплаче. – Не бих могла да мина през полицията и всичко останало. Господи, не... Той е голям шеф, може да си позволи мастити адвокати... а ако не спечеля, как ще мога да си намеря друга работа в Сити?... След съдебно дело и разнищване в пресата... Тъй или иначе, вече е твърде късно... Видяха ме хора... да излизам от стаята му. Престорих се, че всичко е наред. Принудена бях, умирах от срам... оттогава клюката върви с пълна сила. И двамата отрекохме, че е имало нещо, как би изглеждало, ако сега аз... Анди ми каза, че не бива да повдигам въпроса пред някого – каза Джема и наля последното вино в чашата си.
– Така ли ти каза?
– Да... Разправих му за това първия път, като правихме секс... За пръв път лягах с някого след... онова... и той каза: „Най-добре да си мълчиш, само ще си спечелиш куп неприятности, а оня вероятно ще се измъкне сух от водата“. Анди е работил в полицията преди, знае ги тези неща.
Ти си абсолютна гадина, Морис.
– Не, ако ще го издавам за нещо – изрече Джема замаяно, – то ще е за търговията с вътрешна информация... О, да... Това никой не го знае освен мен...
Един час по-късно Робин и Джема излязоха на притъмняващата улица и Робин почти крепеше Джема изправена, защото тя проявяваше тенденция да се свлича надолу, като останеше без опора. След десетминутно чакане Робин успя да спре такси и натовари в него много пияната Джема.
– Хайде да излезем в събота! – извика Джема на Робин, като се опита да я спре да затвори вратата.
– Чудесна идея! – възкликна Робин, която бе дала на секретарката фалшив телефонен номер. – Обади ми се!
– Да, непременно... много благодаря за вечерята!
– Няма проблем – отвърна Робин, като най-сетне успя да затръшне вратата на Джема, а тя ѝ махаше, докато таксито не зави зад ъгъла.
Робин се обърна и закрачи бързо назад покрай „Винтри“. Млад мъж в костюм ѝ подсвирна закачливо.
– Я чупката – сряза го Робин и извади телефона си, за да се обади на Страйк.
За своя изненада видя, че има седем неотговорени повиквания от него. Също така беше получила имейл с тема „Крийд“.
– О, боже мой – изрече на глас Робин.
Забърза, за да се отдалечи от групите мъже в костюми, все още изпълващи улиците, за да остане сама и да е в състояние да се съсредоточи. Накрая се скри в тъмния вход на административна сграда от сив камък и отвори имейла. Прочете го три пъти, за да е абсолютно сигурна, че очите не я лъжат, и се обади на Страйк.
– Ето те! – каза той, като вдигна още на първото позвъняване. – Познай какво.
– Какво?
– Открих Даутуейт!
– Какво направи?! – ахна Робин, с което привлече вниманието на трезвен на вид служител от Сити, който мина покрай нея, стиснал в ръка сгънат чадър. – Но как?
– С имена – отвърна Страйк, който звучеше въодушевен. – И покрай това, че Пат слушаше музика от седемдесетте.
– Не разбирам...
– Първия път се е нарекъл Джакс, нали? Тери Джакс е бил много нашумял с песента си „Сезони под слънцето“ от седемдесет и четвърта година. Пуснаха я днес следобед. Знаем, че Даутуейт се е ласкаел, че го бива като певец, та си помислих, че сигурно оттам му е дошла идеята за Джакс...