Дона прекоси стаята и седна на единствения стол. Ръцете ѝ тъй силно стиснаха подръчниците, че кокалчетата ѝ побеляха.
– Можете да седнете – каза тя на Страйк и Робин.
Като нямаше къде другаде, и двамата приседнаха върху хлъзгавата кафява покривка на двойното легло. Даутуейт остана прав, облегнат на вратата със скръстени ръце, изложил на показ татуировката си пясъчен часовник.
– Даутуейт, Джакс, Даймънд – изрецитира Дона. – Колко още имена си имал?
– Николко – опита се да се засмее Даутуейт, но не му се получи.
– Защо си сменил името си от Даутуейт на Джакс? – настоя да узнае тя. – За какво те е търсила полицията?
– Не търсеха мен – дрезгаво отвърна Даутуейт. – Това беше преди цяла вечност. Просто исках ново начало, това е всичко.
– Колко нови начала му трябват на един човек? – повдигна вежди Дона. – Какво си направил? Защо си давал показания пред полицията?
– Една лекарка изчезна – отвърна Даутуейт с поглед към Страйк.
– Каква лекарка? Кога?
– Името ѝ беше Марго Бамбъро.
– Бамбъро? – повтори Дона с раздвоено от дълбоката бръчка чело. – Но това... съобщаваха го дни наред по новините...
– Разпитаха всички пациенти, които бе преглеждала преди изчезването си – побърза да каже Даутуейт. – Рутинна проверка. Нямаха нищо срещу мен.
– Ти за вчерашна ли ме мислиш? – озъби му се Дона. – Те – посочи към Страйк и Робин – не са си направили труда да те открият, защото е било рутинна проверка! Чукал си я, нали?
– Въобще не съм я чукал, по дяволите! – викна Даутуейт, като даде пръв признак за борбеност.
– Господин Даутуейт... – започна Страйк.
– Даймънд! – поправи го мъжът, но повече с отчаяние, отколкото с гняв.
– Ще ви бъда благодарен, ако прочетете показанията си и ми кажете дали имате да добавите нещо.
Даутуейт изглеждаше, сякаш му се щеше да откаже, но след леко колебание взе листовете и започна да чете. Показанията му бяха дълги, тъй като покриваха и самоубийството на Джоана Хамънд, женената му бивша приятелка, пребиването му от страна на съпруга ѝ, появилите се у него тревожност и депресия, довели до толкова много посещения в медицинската служба „Сейнт Джон“, твърденията му, че не е изпитвал нищо повече към Марго Бамбъро от благодарност за професионалния ѝ опит, отричането му, че ѝ е носил или пращал подаръци, и паянтовото му алиби за времето на нейното изчезване.
– Да, нямам какво да добавя към това – каза най-после Даутуейт и върна листовете на Страйк.
– Искам и аз да ги прочета – мигом се обади Дона.
– Няма нищо общо с... беше преди четиресет години, нищо не е – възрази Даутуейт.
– Рожденото ти име е Даутуейт, а аз не го знаех допреди пет минути! Имам право да съм наясно кой си – изрече разпалено. – Имам право, за да мога да реша струва ли си да оставам с теб след последното...
– Хубаво, чети, давай – изрече Даутуейт с неубедителна дързост и Страйк подаде показанията на Дона.
Тя чете едва минута и избухна.
– Спал си с омъжена жена... и тя се е самоубила!
– Не съм... не бяхме... само веднъж се случи, веднъж! Никой не се самоубива заради такова нещо!
– А защо го е направила тогава? Защо?
– Мъжът ѝ беше негодник.
– Моят мъж е негодник. Ама не съм си посегнала на живота!
– За бога, Дона...
– Какво се случи?
– Нищо не беше! – увери я Даутуейт. – Събирахме се понякога с колеги от работата и жените им, а една вечер бях с други момчета и срещнах Джоана, която беше със свои приятелки. Някаква мърла изтърсила на мъжа си, че сме си тръгнали заедно от пъба, и...
– И после онази лекарка изчезна, а полицията дойде да ти тропа на вратата?
Дона се изправи, а смачканите показания на Даутуейт потрепваха в ръката ѝ. Все още седнала на хлъзгавата кафява кувертюра, Робин си припомни деня, в който откри диамантената обица на Сара Шадлок в съпружеското легло, и си помисли, че поназнайва малко, много малко за изпитваното от Дона.
– Знаех, че си проклет измамник и лъжец, но да имаш три мъртви приятелки? Една е трагедия – изрече с ярост Дона и Страйк се почуди дали няма да чуят епиграма в стил Оскар Уайлд: „Но три? Колко лишен от късмет може да е човек?“.
– Никога не съм имал нищо с онази лекарка!
– Ти с всяка би се пробвал! – писна Дона и добави към Робин. – По-миналата година го спипах в стаята за гости с една от най-добрите ми приятелки...
– За бога, Дона! – изскимтя Даутуейт.
– Преди шест месеца...
– Дона...
– ... го сварих да се увърта около една от редовните ни гостенки... а сега... – Дона направи стъпка към Даутуейт със стиснатите в юмрука си показания. – Ти, подла гадино! Какво стана с всички тези жени?