– Нямах нищо общо със смъртта на никоя от тях! – викна Даутуейт и се помъчи да се изсмее невярващо, но просто изглеждаше ужасèн. – Дона, стига де... да не ме мислиш за някой убиец?
– Очакваш да ти повярвам...
За изненада на Страйк, Робин внезапно скочи на крака. Хвана Дона за раменете и я поведе обратно към стола ѝ.
– Наведи си главата – поръча ѝ, – главата ниско долу.
Когато Робин се отмести, за да развърже и свали стегнатата престилка на Дона, Страйк забеляза, че челото на жената, доколкото можеше да го види под дланите, скрили лицето ѝ, беше бяло като тюлената завеса зад гърба ѝ.
– Дона? – немощно изрече Даутуейт, но жена му прошепна.
– Стой далече от мен, мръснико.
– Дишай – говореше Робин, приклекнала до стола на Дона. – Донеси ѝ вода – поръча тя на Страйк, който се изправи, влезе в малката баня и взе от полицата пластмасова чашка, поставена в стойка.
Даутуейт, почти тъй блед като жена си, наблюдаваше как Робин я увещаваше да пие.
– Седи сега – каза тя на стопанката на пансиона с ръка, положена върху рамото ѝ. – Не ставай.
– Той има ли нещо общо със смъртта им? – прошепна тя към Робин, отправила към нея очи с огромни от шока зеници.
– Точно това се опитваме да разберем – отговори ѝ тихо Робин.
Тя се обърна и погледна многозначително Страйк, който безмълвно се съгласи, че най-доброто за поразената Дона бе той да измъкне информация от Даутуейт.
– Имаме няколко въпроса, които бихме искали да ви зададем – каза му Страйк. – Очевидно не сте длъжен да отговаряте, но ви уверявам, че е в интерес на всички, включително на вас самия, да сътрудничите.
– Какви въпроси? – попита Даутуейт, все още залепен за вратата. После изля поток от думи: – Никога на никого не съм навредил. Не съм човек, склонен към насилие. Дона ще ви каже, с пръст не съм я докосвал, дори като съм бил ядосан, не съм такъв.
Но след като Страйк продължи да го гледа мълчаливо, Даутуейт заговори умолително:
– Вижте, казах ви, това с Джоана беше еднократен секс. Бях хлапе още. – И като ехо на казаното от Айрийн Хиксън добави: – Човек върши такива неща, като е млад, нали?
– А ти и като стар – прошепна Дона. – И през годините помежду...
– Къде бяхте, когато Джоана се е самоубила? – попита Страйк.
– В Брент – отговори Даутуейт. – На километри разстояние! Имах и свидетели да го докажат. Работехме по двойки при продажбите, всеки поемаше едната страна на улицата. Бях с един, на име Таджер. – Пак се опита да се засмее. Никой не се усмихна. – Таджер, можете да си представите какво ми беше... Тъй или иначе, той беше с мен през целия ден... Върнахме се в офиса късно следобед, а там имаше група колеги и те ни казаха, че Хамънд току-що получил съобщение, че жена му се е самоубила. Ужасно – избъбри бледият и потящ се Даутуейт, – но с изключение на една нощ заедно нямам нищо общо с това. Ама мъжът ѝ... Е, то се знае, по-лесно му бе да обвини мен, отколкото да се замисли за собственото си поведение. Няколко вечери по-късно, като се връщах у дома, той ме причака. Устрои ми засада. Преби ме жестоко.
– Браво! – изрече Дона с изхлипване.
– И съседката ви Джанис, медицинската сестра, се е погрижила...
– Веднага се прехвърли на съседката, а, Стиви? – засмя се глухо Дона. – Намери кой да те дундурка?
– Не беше така! – възрази Даутуейт с изненадващо негодувание.
– Това му е номерът в живота – обърна се пребледнялата Дона към Робин, все още коленичила до стола ѝ. – Винаги има в запас някоя сълзлива история. И аз така му се вързах. Сърцето му било разбито, след като любовта на живота му се удавила... о, боже мой. – Дона поклати глава. – А тя е била третата. – С истеричен смях добави: – Доколкото ние знаем. Може и други да е имало.
– За бога, Дона! – отново възкликна Даутуейт. Под мишниците по тюркоазената му фланелка бяха избили петна пот. Страйк буквално можеше да подуши страха му. – Стига, познаваш ме, знаеш, че не бих наранил никого!
– Джанис каза, че ви е посъветвала да идете при лекарката заради симптомите ви...
– Не ми е казвала да ходя при лекарката! – тросна се Даутуейт, като с едно око поглеждаше жена си. – Нямаше нужда да ми се казва, сам отидох, защото се тревожех заради главоболието и... главно за главоболието. Чувствах се зле.
– В разстояние на две седмици сте посетили Марго шест пъти – посочи Страйк.
– Не бях добре, болеше ме стомахът и какво ли не още... Естествено, отрази ми се това, че Джоана умря, че хората приказваха за мен...