Добър меч в надеждната десница!
Сърцето весело е и лоялно!
Поданиците на крал Джеймс ще видят
какво умеят корнуолските момци.
– Това пък какво беше? – разсмя се Робин.
– Първият куплет от „Песен на мъжете от Запада“ – обяви Страйк. – Същността ѝ е, че корнуолците са тъкмо обратното на мекушави. Ама това е адски вкусно!
– Така си е. Такава риба и такива картофки не можеш да ядеш в Лондон – кимна Робин.
Няколко минути се храниха в мълчание. Импрегнираната хартия, с която бяха увити подносите, беше щампована със стари страници от вестник „Мирър“: Пол напуска „Бийтълс“. Имаше и карикатури в духа на старовремските леко нецензурни картички: гърдеста блондинка в легло със застаряващия си шеф казваше: „Бизнесът явно цъфти. Никога не си ми възлагал толкова допълнителни часове“. Това напомни на Робин за секретарката Джема, която вероятно вече бе звъняла на дадения ѝ от новата приятелка фалшив номер и бе осъзнала, че не само Анди не е този, за когото се представя. Но Робин имаше записано на телефона си всичко, което Джема знаеше за търговията с вътрешна информация на Хитреца, и в този момент Пат транскрибираше документа, като спестяваше от него информацията, сочеща към личността на информатора. Робин се надяваше Хитреца скоро да е безработен, а с малко късмет, и подсъдим.
Голям увеселителен парк с атракции отвъд улицата скриваше морето от погледа им. Кабинките на виенското колело бяха с формата на пастелни балони, пълни с горещ въздух.
Наблизо на трийсет метра височина се издигаше гигантска стойка за катерене за възрастни с въжета и люлеещи се автомобилни гуми. Робин гледаше как хора с обезопасителни жилетки преодоляват препятствията и бе обзета от странна смесица на задоволство и меланхолия: вероятността за развитие в случая „Бамбъро“, вкусната риба с картофки и грах, близостта на Страйк и слънцето ѝ действаха ободряващо, но в същото време си припомняше как бе тичала по невидимия бряг като малко дете в опит да надбяга брат си Стивън до магаретата и първа да може да си избере някое. Защо споменът за невинност бе толкова парещ с напредването на годините? Защо образът на детето, което се бе смятало за неуязвимо, което никога не бе познало жестокост, ѝ носеше повече болка, отколкото удоволствие?
Имала бе щастливо детство за разлика от Страйк; не би трябвало да я боли. През летните уикенди в годините Робин и братята ѝ се бяха състезавали да яздят черното магаре, на име Ноди, което несъмнено отдавна си бе отишло от света. Смъртността ли тогава придаваше горчиво-сладък вкус на веселите спомени? Робин си помисли, че може би щеше да доведе тук Анабел, когато пораснеше достатъчно, и щеше да я възнагради с първото ѝ яздене на магаре. Беше хубава идея, но се съмняваше, че Стивън и Джени биха приели Скегнес като желана дестинация за уикенд. Пралелята на Анабел се бе преместила от Бостън, вече не съществуваше семейна връзка с района. Времената се променяха, а също и самото детство.
– Добре ли си? – попита Страйк, загледан в лицето на Робин.
– Да, просто си мислех... След няколко седмици ще навърша трийсет.
Страйк изсумтя.
– Е, от мен съчувствие няма да получиш. Аз ставам на четиресет през следващия месец.
Отвори кутийката си кока-кола и пи от нея. Робин се загледа в минаващо семейство – и четиримата ядяха сладолед, покрай тях подтичваше дакел и душеше торбичката с националния флаг върху нея, висяща от ръката на бащата.
– Мислиш ли, че Шотландия ще се отдели?
– Дали ще изберат независимост? Може би – отвърна Страйк. – Анкетите не дават категоричен отговор. Според Баркли може да се случи. Разправяше ми за свои стари приятели у дома. Звучат досущ като Полуърт. Същите надежди, че всичко ще е от прекрасно по-прекрасно, щом веднъж се откачат от Лондон. Всеки, който изтъква евентуални трудности и недостатъци, е набеждаван като паникьор. Експертите нищо не разбирали. Фактите лъжели. „Нещата не могат да станат по-лоши, отколкото са.“
Страйк лапна няколко картофчета, сдъвка ги, преглътна и добави:
– Само че животът ме е научил, че нещата могат да станат по-лоши, отколкото са. Мислех, че съм фатален случай, докато в отделението не докараха човек, на когото бяха отнесени двата крака и гениталиите.
Никога преди не бе говорил с Робин за времето след променилата живота му травма. Всъщност почти не споменаваше осакатения си крак. Определено след вечерта им в притъмнелия офис, полята с уиски, бе паднала бариера, мислеше си Робин.