Глория замълча за малко и Робин беше сигурна, че го направи, защото за пръв път изрече името на Марго. После отново пое дълбоко дъх и каза:
– И ето че прекарвах по цял ден на бюрото на рецепцията редом с Айрийн. Дядо и баба не бяха регистрирани в „Сейнт Джон“, защото живееха в Ислингтън, тъй че безопасно можех да надрънкам куп лъжи на Айрийн за произхода си. Вече си бях изградила цяла измислена самоличност. Казах ѝ, че Конти са стара сицилианска фамилия, разправих ѝ, че дядо ми и баща ми са били част от престъпен клан, и не помня какви още глупости. Понякога използвах откъслечни подробности, които Лука ми бе казвал за семейство Ричи. Други идеха директно от „Кръстникът“. По една ирония – Глория направи лека гримаса – не ѝ казах единствения истински криминален факт. Държах си устата затворена по повод приятеля си. Лука ми бе заръчал никога да не приказвам за него и семейството му пред други хора и аз не го правех. Приемах думите му сериозно.
Помня как няколко месеца след като постъпих на работа, из квартала тръгна слух, че са открили труп, засипан с бетон, на един от строителните обекти по-нагоре по улицата. Казах на Айрийн как знам от сигурно място, че трупът е на член на бандата „Сабини“. Голяма глупачка бях – продума тихо Глория. – Малка идиотка... Но винаги имах чувството, че Марго прозира зад глупостите ми. Още в началото ми каза, че е „видяла нещо“ у мен на интервюто. Това не ми се хареса, приех го като снизходително отношение. Тя никога не се държеше с мен, както аз исках да се държат околните – като с отракано момиче от мафията, пълно с мрачни тайни, – а сякаш бях мило и добро девойче. Айрийн също не харесваше Марго и постоянно раздвоявахме езици срещу нея на рецепцията. Марго отдаваше голямо значение на образованието и кариерата и все си подхвърляхме каква лицемерка е, защото се беше оженила за много богат лекар консултант. Когато живееш в лъжа, нищо не ти се вижда по-застрашително от хора, които говорят истината... Съжалявам. – Глория нетърпеливо поклати глава. – Това може би не ви се вижда съществено, но е такова, просто трябва да следите мисълта ми...
– Разказвайте спокойно – насърчи я Страйк.
– И тъй... в деня след осемнайсетия ми рожден ден с Лука се скарахме. Не си спомням за какво, но той стисна с ръка шията ми и ме притисна към стената, докато не можех да дишам. Бях ужасена. Пусна ме, но изражението в очите му беше страховито. Каза ми: „Сама си виновна. Започна да дрънкаш като оная докторка“. Аз много му разправях за Марго. Бях му я описала като голяма сухарка и командаджийка. Повтарях нещата, които беше изричала, за да ги принизя, да убедя сама себе си, че нищо не означават. Веднъж на събрание на персонала тя цитира Симон дьо Бовоар. Беше изругала, като си изпусна писалката, и доктор Бренър каза: „Хората все ме питат какво е да имаш дама за колега. Може би като срещна такава, ще мога да им отговоря“. Дороти се разсмя, а такова нещо почти никога не ѝ се случваше, и тогава Марго му се тросна в отговор – сега знам цитата наизуст, при това на френски: „Мъжът е дефиниран като човешко същество, а жената като създание от женски пол. Когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа“.
С Айрийн обсъждахме това после. Нарекохме я фукла, задето цитира някаква си французойка, но такива неща се загнездваха в главата ми и вече не можех да ги прогоня от там. Въобразявах си, че искам да съм домакиня в мафиотско семейство от петдесетте години, но понякога Марго беше истински забавна, наблюдавах я как никога не се предаде пред Бренър и неволно ѝ се възхищавах за това...
Глория отново пийна от виното си.
– И тъй, във вечерта, когато Лука едва не ме удуши, си отидох у дома и плаках цяла нощ, без да мигна. На следващата сутрин си облякох поло за работа, за да скрия белезите, а в пет часа следобед, като приключих работа, отидох право в телефонна кабина, позвъних на Лука и приключих с него. Казах му, че ме плаши и че не желая повече да го виждам.
Той го прие твърде кротко. Бях изненадана, но и безкрайно облекчена. В продължение на три-четири дни си мислех, че всичко е приключило, и се чувствах фантастично. Беше като пробуждане или като поемане на въздух, когато си бил под вода. Все така исках да бъда гадже на гангстер, но ме устройваше само да си го фантазирам. Контактът с реалността ми беше дошъл в повече.
И ето че в края на служебното ни коледно празненство се появи Лука с баща си и един от братовчедите си. Ужасих се, като ги видях там. Лука ми каза: „Татко просто искаше да се запознае с приятелката ми“. А аз, не по друга причина, а защото примирах от страх да не стане публичен скандал, отвърнах само: „Добре, добре“. Грабнах си палтото и си тръгнах с тях тримата, преди някой да е успял да ги заговори.