Изпратиха ме до автобусната ми спирка. По път Нико каза: „Добро момиче си ти. Лука беше много натъжен заради онова, дето си му казала по телефона. Той е много привързан към теб, да знаеш. Не искаш да го направиш нещастен, нали?“. И после двамата с братовчеда си тръгнаха. Лука ме попита: „Онова, дето го изтърси, не го мислеше, нали?“. А аз... бях толкова уплашена. Че отгоре на всичко беше довел баща си и братовчед си. Казах си, че не бива да го ядосвам за момента, а после всичко ще оправя. Затова отвърнах: „Не, не го мислех. Но ти повече няма да правиш така, нали?“. „Как?“, попита ме той. Сякаш никога не ми бе стискал трахеята и не ме бе оставил без дъх. Сякаш си го бях въобразила.
И така, продължихме да се виждаме – въздъхна Глория. – Лука започна да говори за женитба. Аз все повтарях, че съм твърде млада още. Всеки път, като се опитвах да отворя дума за скъсване, той ме обвиняваше, че съм му изневерила, което бе най-тежкото от всички престъпления, а нямаше как да докажа, че не съм, освен да продължавам с него.
Сега Глория отклони поглед от тях и го прикова към нещо извън екрана.
– По това време вече спяхме заедно. Аз не го исках. Не казвам, че ме е насилвал физически... не беше така – поклати глава Глория и Робин си помисли в този момент за Джема, секретарката на Хитреца. – Но нямах избор, освен да му угаждам. Иначе ме чакаше плесница или по-лошо. Веднъж подхвърли, че ако не съм се държала добре, баба ми щяла да пострада. Разкрещях му се като луда, а той се засмя и отвърна, че очевидно било шега. Тъй или иначе, бе искал да насади тази мисъл в съзнанието ми и успя. Той не признаваше никакви предпазни средства. Предполагаше се, че трябва да се съобразяваме... сещате се, с датите на цикъла ми. – Глория отново посегна към виното си. – Само че той... да кажем, че беше нехаен, а аз бях сигурна, че умишлено цели да забременея, защото тогава щях да съм притисната в ъгъла и щях да склоня на брак. Баба и дядо сигурно биха го подкрепили, бяха набожни хора. И тъй, без да казвам на Лука, поисках от Марго противозачатъчни. Тя отвърна, че ще ми даде на драго сърце, но не знаела дори че имам приятел, никога не съм го била споменавала... И макар че в действителност не я харесвах – каза Глория, – поразправих ѝ нещичко. Кабинетът ѝ се оказа единственото място, където можех да изоставя преструвките. Знаех, че тя не може да изнесе навън нищо, изречено в него. Марго се опита да ме вразуми. Помъчи се да ми покаже, че има начини за изход от ситуацията, вместо постоянно да се подчинявам на Лука. А аз си мислех: лесно ѝ е на нея с всичките ѝ пари, с тази голяма и защитена къща... Все пак може да се каже, че тя ми вдъхна известна надежда. Веднъж, след като той ме удари и заяви, че сама съм си го изпросила, че трябвало да съм благодарна, задето някой ми предлага да ме измъкне от съжителство с двама старци, аз му отговорих: „Има и други места, където мога да ида“. Според мен тогава се уплаши, че някой ми предлага помощ да избягам. По това време вече бях престанала да подигравам Марго пред него, а Лука не беше глупав... Тогава той ѝ написа онези заплашителни бележки. Бяха анонимни, но аз знаех, че са от него – каза Глория. – Познавах почерка му. Един ден Дороти отсъстваше, защото на сина ѝ му вадеха сливиците, тъй че Айрийн отвори пощата и разгъна една от бележките върху бюрото, точно до мен. Силно иззлорадства по този повод и аз трябваше да се престоря, че наистина я намирам странна, но не разпознавам почерка. Поставих въпроса ребром пред Лука. Той ми отвърна да не ставам глупава, разбира се, че не бил писал никакви бележки, но аз си останах убедена. И тогава... мисля, че беше точно след втората бележка... установих, че онова, от което се бях ужасявала, се е случило. Бях бременна. Нямах представа, че противозачатъчните не действат, ако имаш разстройство, а аз бях боледувала от стомашен грип месец преди това. Съзнавах, че нямам изход, че е твърде късно и съм принудена да се омъжа за Лука. Семейство Ричи биха го искали, а дядо и баба не биха желали да съм неомъжена майка. И тогава за пръв път го признах пред себе си. – Глория погледна право към Робин и Страйк. – От дъното на душата си мразех Лука Ричи.
– Глория – обади се тихо Робин, – прощавайте, че ви прекъсвам, но може ли да ви попитам дали има връзка с прилошаването ви на барбекюто на Марго?
– Чули сте го, значи? Да, точно тогава страдах от стомашния вирус. Говореха, че някое от децата сипало нещо в пунша, но едва ли това беше причината. На никого не му призля като на мен.