И тъй – въздъхна Глория, – една вечер, месеци след изчезването на Марго, Лука беше много агресивен към мен. Бях се усмихнала на мъж, който отвори пред мен вратата, когато си тръгвахме от пъба с Лука, и оттам се започна. Преби ме като никога преди в жилището си... имаше малък апартамент. Помня, че повтарях: „Съжалявам, съжалявам, не биваше да му се усмихвам“. И през цялото време, докато го изричах, виждах... тук, вътре – Глория почука главата си – как Марго ме наблюдава. Умолявах Лука да спре, съгласявах се, че съм се държала като малка уличница, че не е бивало да се усмихвам на непознат, а в същото време си мислех: Махам се, Марго. Ще замина някъде, където няма да може да ме намери.
Защото най-сетне ми бе просветнало в ума. Тя ми беше казала, че трябва да съм храбра. Нямаше смисъл да чакам някой да дойде да ме спаси. Сама трябваше да се спася.
Като се поуспокои, пусна ме да се прибера в дома на баба и дядо, но по-късно искаше да се видим пак. Винаги ставаше така след изблик на насилие. Искаше повече контакт.
Не ме беше удрял по лицето. Никога не губеше контрол чак до такава степен, тъй че отидох и се престорих пред баба и дядо, че всичко е наред. Същата вечер излязох с Лука, той ме заведе на вечеря и тогава ми направи предложение с пръстена и всичко останало. Отговорих му с „да“ – продължи да разказва Глория, като леко повдигна рамене и се поусмихна. – Сложих си пръстена, погледнах го и дори не беше нужно да имитирам щастие, чувствах го. Помислих си: „С това ще си платя поне част от самолетния билет“. Никога не бях летяла в живота си, самата мисъл ме плашеше. Но през цялото време виждах Марго в съзнанието си. Трябва да бъдеш храбра, Глория.
Налагаше се да кажа на баба и дядо, че съм сгодена. Нямаше как да им призная какво съм замислила, защото се боях, че не биха съумели да се преструват или че ще обвинят Лука, или още по-лошо, ще идат в полицията. Лука дойде у дома да им се представи, правеше се на добряк и беше ужасно, защото бях принудена да изглеждам много щастлива.
Всеки ден след това започнах да купувам всички вестници и да ограждам в кръгче работа в чужбина, която бих имала шанс да получа. И се налагаше да върша всичко това тайно. Напечатах си автобиографията в службата и хванах автобус до Уест Енд да пратя молбите по пощата, защото се боях да не би някой познат на Лука да ме види как пускам много пликове в пощенска кутия.
След няколко седмици имах интервю с французойка, която търсеше англичанка за домашна помощничка, та да учи децата ѝ на английски. Получих мястото главно защото имах опит с пишеща машина. Жената ръководеше свой бизнес от вкъщи и можех да ѝ помагам с административната работа, докато децата бяха на забавачка. Работното място вървеше със стая и храна, а работодателката щеше да ми прати самолетен билет, така че не се налагаше да продам пръстена на Лука и да се преструвам, че съм го изгубила...
В деня, когато отидох в „Сейнт Джон“ и им съобщих, че напускам, се случи нещо странно. Никой не бе споменавал Марго от седмици. Непосредствено след изчезването ѝ всички само за това говорехме, а после темата някак си стана табу. Имахме нов лекар по заместване в кабинета ѝ. Не му помня името. Също и нова чистачка. Но този ден Дороти пристигна силно шокирана, а тя никога не показваше емоции, обикновено беше...
Един местен... как беше думата? – Глория щракна с пръсти, за пръв път срещнала трудност да се изрази на родния си език. – Тук бихме го нарекли un dengue... сещате се, побъркан човек, лунатик... безобиден, но чудат. С дълга брада, мръсен, срещахме го да броди нагоре-надолу по „Клъркънуел Роуд“ със сина си. Та той преградил пътя на Дороти насред улицата и ѝ казал, че е убил Марго Бамбъро.
Това силно бе разтърсило Дороти, но у мен по странен начин... Моля ви, не ме мислете за ужасна... У мен събуди надежда да е истина. Защото, макар да бих дала всичко, за да науча, че Марго е жива, бях сигурна, че е мъртва. Тя не беше човек, който би избягал. А най-страшният ми кошмар беше, че Лука е отговорен, защото така би означавало, че всичко е по моя вина.
Робин поклати глава, но Глория я игнорира.
– Казах истината на дядо и баба чак вечерта преди заминаването си за Франция. Не им бях позволявала да харчат никакви пари за предстоящата сватба и все пак новината им дойде като голям шок. Разправих им всичко от край до край, премълчах само за аборта. То се знае, те бяха ужасени. Отначало не искаха да ме пуснат да замина, настояваха да се обърна към полицията. Трябваше да им обясня защо това е крайно неподходяща идея, да им кажа за заплахите, отправяни от Лука. Но те бяха толкова облекчени, че няма да се омъжа за него, та накрая приеха ситуацията. Обещах им, че всичко ще замре и скоро ще се върна...