Рано на следващия ден дядо ме откара на летището. Бяхме измислили история, която да поднесат на Лука, когато отидеше да ме потърси. Щяха да му кажат, че съм се разколебала заради неговата агресивност и съм заминала в Италия, за да отседна при роднини на баща ми и да обмисля нещата на спокойствие. Спретнахме дори фалшив адрес, който да му дадат. Не знам писал ли е до него. И това беше всичко – заключи Глория и се облегна на работния стол зад бюрото. – Останах при първата ми работодателка седем години и накрая получих длъжност на младши сътрудник във фирмата ѝ. Не стъпих в Лондон, докато не научих, че Лука вече е женен. – Тя отпи от виното, което мъжът ѝ бе налял. – Първата му жена се пропила и умряла на трийсет и девет годишна възраст. Пребивал я редовно. Това го научих по-късно.
– Никога повече не изрекох лъжа за себе си – заяви след кратка пауза Глория и повдигна брадичка. – Никога не преувеличих, не се преструвах, казвах само абсолютната истина освен по един въпрос. До тази вечер единственият, който знаеше за аборта, беше Юго, но сега го научихте и вие двамата. Дори да откриете, че Лука стои зад случилото се с Марго и да се наложи завинаги да го нося на съвестта си, дължа ѝ истината. Тази жена ме спаси и аз никога, никога не я забравих. Тя беше един от най-смелите и добри хора, които съм срещала.
67
И там, под бледото сияние на нощното небе,
под трепкащия свещен огън на звездите
получи той тъй милостиво спуснато прозрение.
Благодариха на Глория за отделеното време и за откровеността ѝ. След като се сбогуваха с нея, Страйк и Робин останаха да седят на партньорското бюро, всеки потънал в мислите си, докато Страйк не предложи на Робин от сухите нудъли, които държеше за похапване в офиса. Тя отказа и вместо това без ентусиазъм извади от чантата си пликче със смесени ядки и го отвори. След като Страйк сипа гореща вода в съдчето с нудълите, върна се на бюрото си и ги разбърка с вилица.
– Умелото и безследно укриване е това, което ме тормози – каза той, като отново седна на мястото си. – Извършителят е или изключително умен, или човек с голям късмет. Крийд най-добре приляга в картинката, а Лука Ричи плътно го следва на второ място.
– Само дето няма как да е бил Лука. Той има алиби: Глория.
– Но както отбеляза тя, обкръжението му е имало опит в това да накара хора да изчезнат. При това, ако Марго е отвлечена от улицата, какви са шансовете да е свършено от сам човек? Дори Крийд е имал неволни съучастници. Успаната хазайка, която му е предоставила безопасен сутерен, ателието за химическо чистене, снабдило го с ван в онзи ден, и...
– Недей – прекъсна го рязко Робин.
– За какво говориш?
– Не обвинявай тях.
– Аз не ги обвинявам, само...
– С Макс говорихме на тази тема – каза Робин. – За начина, по който хората, обикновено жените, биват обвинявани, че не са разбрали, че не са видели... При такава презумпция всеки е виновен. Хората го правят до един.
– Мислиш ли? – попита Страйк с пълна уста.
– Да – отсече Робин. – Всички проявяваме тенденция да правим обобщения на базата на предишен опит. Ето, виж Вайълет Купър. Мислела си е, че добре познава Крийд, защото е срещала няколко мъже, които са се държали като него, по времето на работата ѝ в театъра.
– Мъже, които не са пускали никого в сутеренните си апартаменти, защото са варели черепи там?
– Знаеш какво имам предвид, Страйк – отказа да приеме шегата Робин. – Кротки, наглед добродушни, леко женствени. Крийд е обичал да се замята с нейната боа от пера, преструвал се е, че харесва кабаретна музика, и тя го е възприела като гей. Но ако единственият гей, срещан от нея, беше Макс, моят съквартирант...
– Той е гей, така ли? – попита Страйк, чиито спомени за Макс бяха твърде мъгляви.
– Да, но няма никаква склонност към женски дрехи и мрази мюзикъли. От друга страна, ако бе общувала с някои от хетеросексуалните приятели на Матю от ръгби клуба, дето умираха да си пъхнат портокали под фланелките и да се фръцкат, като нищо можеше да си извади други изводи, нали така?
– Няма спор – отвърна Страйк, докато дъвчеше нудълите. – А и честно казано, повечето хора не познават серийни убийци.