Видях ги до телефонна кабина, две жени като че се боричкаха една с друга. Високата с шлифера се облягаше на ниската, която имаше на главата полиетиленова шапка против дъжд. И двете ми изглеждаха като жени, но не им видях лицата. Стори ми се, че едната се опитваше да накара другата да върви по-бързо.
С вече ускорен пулс Робин отмести този лист, отново се отпусна на колене и затърси записа на показанията на Руби пред Лоусън, за което ѝ отидоха още пет минути.
Видях ги до двете телефонни кабини на „Клъркънуел Грийн“, две жени, които се бореха една с друга. Високата с шлифера се опитваше да накара по-дребната с шапка против дъжд да върви по-бързо.
– Корморан – изрече напрегнато Робин.
Страйк вдигна глава.
– Ръстовете са разменени.
– Какво?
– В първите показания на Руби пред Талбът – подхвана Робин – тя е казала: „Видях ги до телефонна кабина, две жени като че се боричкаха една с друга. Високата с шлифера се облягаше на ниската, която имаше на главата полиетиленова шапка против дъжд. И двете ми изглеждаха като жени, но не им видях лицата. Стори ми се, че едната се опитваше да накара другата да върви по-бързо.“
– Точно така – смръщи се леко Страйк.
– Талбът така го е и записал в бележките си с хороскопите – каза Робин. – Но не е било редно да е така, ако тези две жени са били семейство Фльори. Къде беше онази снимка?
– В кашон номер едно – отвърна Страйк и го побутна към Робин със здравия си крак.
Тя се приведе под бюрото и затърси фотокопираните листове, докато намери наръча от вестникарски изрезки, които Страйк ѝ бе показал месеци по-рано в „Тримата крале“.
– Ето – посочи Робин. – Погледни.
Беше старата снимка на двете жени, които се бяха явили да кажат, че те са били боричкащите се, видени от Руби: високата и плътна по-млада жена с весело лице и възрастната ѝ майка, която бе дребна и прегърбена.
– Тъкмо обратното е – повтори Робин. – Ако Фиона Фльори се е била облегнала на майка си, направо би я сплескала... – Погледът на Робин пробяга по няколкото реда под снимката. – Корморан, не се връзва. Фиона казва, че тя е носела шапката, а Руби твърди, че ниската жена е била с шапката против дъжд.
– Руби дава доста смътни показания – отбеляза Страйк, но Робин видя как интересът му се изостри, когато посегна към фотокопията на вестникарските изрезки. – Може да се е объркала...
– Талбът никога не е мислел, че майката и дъщерята Фльори са хората, видени от Руби, и това е причината! – заяви Робин. – Ръстът им е обърнат наопаки. Руби е забелязала, че по-високата жена е нестабилна, не по-ниската...
– Защо тогава не е казала на Лоусън, че Фльори не може да са хората, които е видяла?
– По същата причина, по която не е казала на никого, че е видяла Тео. Защото е била притеснена от опитите на Талбът да я принуди да промени историята си така, че да пасва на неговите теории. Защото е изгубила доверие към самата себе си и не е знаела какво всъщност е видяла. Валяло е дъжд, тя е била изгубена, изпаднала е в паника... По времето, когато случаят е стигнал до Лоусън, може би просто е искала да се съгласи, че е видяла майката и дъщерята Фльори, и да бъде оставена на мира.
– Достоверно звучи – призна Страйк.
– Колко е била висока Марго?
– Метър и седемдесет и пет – отвърна Страйк.
– Ами Крийд?
– Метър и седемдесет.
– О, господи – промълви тихо Робин.
Настана ново мълчание в продължение на минута, докато Страйк разсъждаваше, а Робин препрочиташе показанията пред себе си.
– Телефонните кабини – продума най-сетне Страйк. – Тези проклети телефонни кабини...
– Какво за тях?
– Талбът е искал Руби да е видяла двете боричкащи се жени край двете кабини на „Клъркънуел Грийн“, нали така? За да може да ги свърже с вана, движещ се с висока скорост по Ейлсбъри Стрийт, в който би трябвало да е Крийд.
– Точно така – кимна Робин.
– Но след като майката и дъщерята Фльори се явяват с обяснението си, Талбът се опитва да придума Руби да се съгласи, че е видяла двете боричкащи се жени край първата телефонна кабина, онази в края на „Албемарл Уей“.
– Само че тя не е пожелала да промени версията си – уточни Робин, – тъй като е видяла Тео там.
– Именно – кимна Страйк. – Само че в това няма логика.
– Не разбирам...
– Тя се движи по широк кръг под дъжда, докато търси къщата, която не успява да намери, нали така?
– Да...
– Това, че Руби е видяла Тео да влиза във ван до телефонна кабина при една от обиколките си, не означава, че не може да е видяла две боричкащи се жени при втората или третата си обиколка. Знаем, че е била зле с ориентацията, незапозната с района и доста отвеяна относно окръжаващата обстановка, дъщеря ѝ ни го каза. Но пък е имала ярка визуална памет, тя е от хората, дето забелязват дрехи и прически...