– Не сте му фен, значи? – подхвърли Страйк и лекарят си позволи кратка усмивка.
– Проблемът е, че ако при вашия разпит признае за друго убийство, от това печелите престиж вие. А Денис не желае да допусне някой друг да се издигне над него. Естествено, наложи се той да даде съгласието си за среща с вас и според мен прие, защото егото му се подхранва от един разпит, особено от човек като вас, чието име се е появявало в медиите. Според мен се кани да ви манипулира да му адвокатствате по някакъв начин. Вече отдавна лобира да излезе от „Бродмур“ и да бъде върнат в затвора.
– Мислех, че отчаяно е желаел да попадне тук.
– Някога беше така – отвърна Бижрал. – Добилите известност сексуални престъпници обикновено са изложени на риск в затворническата система, както вероятно знаете. Сигурно сте чели по вестниците как един едва не му извадил окото с наточена дръжка на лъжица. Денис искаше да дойде в „Бродмур“ непосредствено след присъдата си, но тогава нямаше основания за приемането му в болница. Психопатията сама по себе си не се поддава на лечение.
– Какво се промени?
– Беше много мъчно управляем в затворническата система. Успя да убеди млад нарушител със синдром на Аспергер да се самоубие. Заради това бе изолиран в единична килия. Държаха го там близо година. Нощем започна да прави възстановки на случвалото се в сутерена на „Ливърпул Роуд“, да пищи, като си преправяше гласа ту като на жените, ту пак като своя. Надзирателите не можеха да го изтърпяват, да не говорим за затворниците.
След единайсет месеца в единична килия го обзе склонност към самоубийство. Първо предприе гладна стачка. После започна да раздира китките си със зъби и да си блъска главата в стената. Беше подложен на психиатрична оценка, резултатът от която бе, че страда от психоза, и го преместиха тук.
След като преседя при нас два-три месеца, обяви, че е симулирал душевно заболяване, което е много типично за Денис. Никой друг не може да е по-умен от него. Но в действителност душевното му здраве беше много лошо, като дойде, и бяха нужни месеци терапия и лекарства, за да го спрем да се наранява и да се опитва да се самоубие.
– И сега иска да се махне от тук?
– След като се съвзе достатъчно да оцени разликата между затвора и болницата, мисля, че беше разочарован. В „Белмарш“ беше разполагал с повече свобода. Преди да се разболее, много се бе занимавал с писане и рисуване. Когато го приехме тук, прочетох автобиографията, върху която беше работил. Беше полезна за оценката му. Той пише много добре като за човек почти без образование, но... – Доктор Бижрал преплете пръсти и Страйк си припомни за друг лекар, говорил за екипната работа, докато ядеше кифлички със смокини. – Убеждаването на пациентите да обсъждат престъпленията си обикновено е важна част от процеса на лечение. Опитваш се да откриеш пътека към чувството за отговорност и разкаяние, но Денис не изпитва никакво разкаяние. Все още се възбужда при мисълта какво е причинил на онези жени, носи му удоволствие да говори и да пише за това. Също така е рисувал епизоди от сутерена; на практика е произвеждал своя собствена порнография. Така че, като дойде тук, конфискувахме всички материали за писане и рисуване.
Денис обвинява нас за влошените си умствени способности, макар че всъщност като за седемдесет и седем годишен човек е забележително съобразителен. Всеки пациент е различен, а към Денис прилагаме строга система на награди и наказания. Наградите, които си избира, са необичайни. Обича да играе шах, научил се е в „Белмарш“, така че понякога му позволявам по някоя игра. Също така харесва кръстословици и логически загадки. Даваме му достъп до такива, когато се държи прилично. Но не бива да си мислите, че той е типичен за нашите пациенти – добави доктор Бижрал. – Голямото мнозинство душевноболни хора не са склонни към насилие и не представляват никакъв риск, както сигурно сте наясно. От „Бродмур“ изписваме хора, някои от пациентите ни се подобряват. Поведението на човек може да се промени, ако е мотивиран и получава правилната помощ. Нашата цел винаги е оздравяването. Дори да мразиш престъплението, можеш да изпиташ съчувствие към извършителя. Много от хората тук са понасяли тежък тормоз в детството си. Детството на Денис е било истински ад, но пък и други са понасяли страдания като неговите, а не са вършили подобни деяния. Всъщност един от предишните ни пациенти...