– Регулираше ли дозата спрямо теглото?
Настана още една кратка пауза.
– Автобуси, кутийки безалкохолно, регулиране на дрогата според теглото?... Знаеш ли какво, Корморан. Мисля, че втората ми догадка беше вярна. Тук си заради малката Луиз Тъкър.
– Не – отвърна с въздишка Страйк и се облегна на стола си. – Всъщност ти улучи още от първия път. Нает съм от дъщерята на Марго Бамбъро.
Сега вече последва дълго мълчание и психиатърът отново погледна часовника си. Страйк знаеше, че времето му е почти изтекло, а подозираше, че и Крийд е наясно.
– Искам да се върна в „Белмарш“, Корморан – каза Крийд и се наведе напред сега, след като Страйк се бе облегнал назад. – Искам да си довърша книгата. С ума си съм, ти също го знаеш, сам го каза. Не съм болен. Струвам на данъкоплатците пет пъти повече, като ме държат тук, отколкото ако бях в затвора. Къде би избрала британската общественост да бъда, а?
– О, те биха те искали обратно в затвора – отсече Страйк.
– Е, аз съм съгласен с тях – каза Крийд. – Съгласен съм.
Хвърли кос поглед към доктор Бижрал, който имаше вид на човек, готов да сложи край на интервюто.
– Вменяем съм и ако бъда третиран като такъв, ще се държа като такъв – заяви Крийд. Наведе се още повече напред. – Аз убих Луиз Тъкър – изрече с мек тон и Страйк забеляза с периферното си зрение как и лекарят, и медицинският работник замръзнаха, смаяни, на местата си. – Забърсах я от уличен ъгъл във вана си през ноември седемдесет и втора година. Адски студ беше в онази вечер. Тя искаше да се прибере у дома, а нямаше пари. Не можах да устоя, Корморан – изрече Крийд, забил черните си зеници като свредели в очите на Страйк. – Момиченце в училищна униформа. Никой мъж не би устоял. Направих го по импулс, без планиране... без перука, без дрогирана кока-кола, нищо...
– А защо не е имало следи от нея в сутерена? – попита Страйк.
– Имаше. Задържах медальона ѝ. Само че нея никога не съм я водил в сутерена. Искаш доказателство ли? Ще ти дам доказателство: тя наричаше мащехата си „Ноктестата“. Предай на Тъкър, че ми го е казала, чу ли? Да, проведохме петминутен разговор за това колко гадно се чувства у дома, преди да осъзнае, че се движим в погрешна посока. После започна да крещи и да блъска по стъклата. Свих в тъмен паркинг – продължи тихо Крийд. – Запуших ѝ устата с длан, потътрих я отзад във вана, изчуках я и я удуших. Бих желал да я задържа по-дълго, но тя беше шумна, твърде шумна. Беше тъпа постъпка, но просто не устоях, Корморан. Не бях го планирал, но тази училищна униформа...! На следващия ден бях на работа, ванът ми трябваше празен. Исках да отнеса трупа в сутерена, но дъртата Вайълет Купър още беше будна, като пристигнах на „Ливърпул Роуд“. Погледна към мен от прозореца на горния етаж, така че не спрях, продължих напред. После ѝ казах, че ме е сбъркала с някого. Кучката не си лягаше, та да разбере кога се прибирам. Обикновено я упоявах, ако отивах да дебна, но това бе непланирана акция...
– Какво направи с тялото? – попита Страйк.
– Аха... – Крийд отново се облегна на стола си, размърда влажните си устни и ококори очи. – Ще ми е нужно да бъда върнат обратно в „Белмарш“, за да разкрия това пред някого. Иди и кажи на пресата, че съм решил да призная убийството на Луиз, че съм вменяем и мястото ми е в „Белмарш“. Бъда ли преместен, ще кажа на дъртия Брайън Тъкър къде сложих дъщеричката му. Иди предай на властите, че това е моето предложение... Пък знае ли човек, току-виж съм решил да се разприказвам и за Марго Бамбъро, щом изляза от тук. Веднъж щом организмът ми се очисти от лекарствата, ще си припомня по-добре.
– Дрънкаш само глупости – изправи се Страйк на крака със сърдит вид. – Нищо от това няма да предам.
– Хайде, не бъди такъв, не заради нея дойде тук – усмихна се Крийд. – Ама ти вярно си бил същински нарцисист, Корморан.
– Готов съм да си тръгна – обяви Страйк към доктор Бижрал.
– Недей така де! – подвикна Крийд към него.
Страйк се обърна.
– Добре, ще ти подскажа мъничко къде сложих тялото на Луиз, пък да видим дали си толкова умен, колкото се мислиш, става ли? Да видим ти ли ще се сетиш пръв, или полицията. Ако те открият трупа, ще знаят, че съм с ума си и че съм готов да заприказвам за Марго Бамбъро, стига да ме преместят където искам. Ако пък никой не разгадае подсказването, все някой ще трябва да се върне и пак да говори с мен, нали така? Може би дори ти самият. Може да поиграем шах за още подсказки, Корморан.
Страйк се досещаше как Крийд си представя себе си седмици наред по първите страници на вестниците, като дава следа за подновено разследване. Психологическото мъчение за семейство Тъкър, манипулирането на общественото мнение и може би на самия Страйк, когото да разиграва, ето това бяха мокрите сънища на садиста.