– Е, добре, казвай – отвърна Страйк. – Да чуя твоя намек.
– Ще откриете трупа на Луиз Тъкър, където ще намерите М54 – обяви Крийд и на Страйк му беше ясно, че е измислил предварително тази реплика, както и не се съмняваше, че тя щеше да е подсказка за Марго, ако Страйк бе казал, че е нает от семейство Тъкър.
На Крийд му бе нужно да вярва, че е дал на Страйк желаното, че го е надиграл.
– Ясно – отвърна Страйк и се обърна към доктор Бижрал. – Да тръгваме.
– М54, чу ли, Корморан? – извика Крийд.
– Чух те – отговори Страйк.
– Съжалявам, че не можах да помогна с доктор Бамбъро! – добави с висок глас Крийд и Страйк долавяше удоволствието му как е залъгал детектива.
Страйк се обърна за последен път и сега, когато вече беше спрял да се преструва на ядосан, се усмихна широко.
– Бях тук заради Луиз, глупако. Наясно съм, че никога не си виждал Марго Бамбъро. Тя е ликвидирана от далеч по-опитен убиец, отколкото ти някога си бил. И за твое сведение – добави Страйк, когато ключовете на медицинския работник задрънкаха, а по отпуснатото тлъсто лице на Крийд се изписа шок, – смятам те за пълен лунатик и ако някой ме попита, ще му кажа, че мястото ти е в „Бродмур“, докато изгниеш.
69
Носиш ли в себе си лика на тази дама?
Подобието пълно е, макар и телом тя да е мъртва.
След почти едночасовия разговор, последвал с доктор Бижрал, по време на който потресеният психиатър телефонира в Скотланд Ярд, детективът си тръгна от болницата с усещането, че е прекарал там двойно повече време от реалното. Селото Кроуторн не беше по маршрута му на връщане към Лондон, но той беше гладен, искаше да позвъни на Робин и изпитваше силна потребност да се озове сред обикновени хора, занимаващи се със своите си житейски дела, за да изхвърли спомена за онези празни отекващи коридори, дрънкането на ключове и силно разширените зеници на Денис Крийд.
Паркира пред пъб, запали цигарата, за която жадуваше от два часа и половина, и включи телефона си. Вече имаше две пропуснати обаждания от Брайън Тъкър, но вместо да позвъни на стареца, натисна номера на Робин. Тя отговори след второто позвъняване.
– Какво стана.
Страйк ѝ разправи. Когато приключи, настана кратко мълчание.
– Я пак повтори подсказката – помоли напрегнато Робин.
– „Ще я откриете, където ще намерите М54“.
– Да не би магистралата М54?
– Може и нея да е имал предвид, но изпусна определителния член.
– Магистрала М54 е към трийсет и пет километра дълга.
– Знам.
Реакцията вече влизаше в сила: Страйк би трябвало да изпитва триумф, а всъщност бе уморен и напрегнат. Телефонът му издаде сигнал и той погледна екрана.
– Отново Брайън Тъкър се опитва да се свърже с мен – каза той на Робин.
– Какво ще му кажеш?
– Истината – изрече мрачно Страйк и издуха дим през отворения си прозорец. – Доктор Бижрал вече позвъни в Скотланд Ярд. Бедата е, че ако тази следа е безпредметна или неразгадаема, Тъкър ще знае, че Крийд е убил дъщеря му, но никога няма да получи тялото ѝ. Нищо чудно това да е представата на Крийд за върховно мъчение.
– И все пак не е малко да получиш признание, нали? – продума Робин.
– Тъкър от десетилетия е убеден, че Крийд я е убил. Признание без тяло просто държи раната отворена. Крийд все така последен ще се смее, ще знае къде е тя и няма да каже... При теб как мина в Британската библиотека?
– О, добре – отвърна Робин. – Открих Джоана Хамънд преди два часа.
– И? – попита Страйк, заинтересуван.
– Имала е голяма бенка на лицето. На лявата буза. Вижда се на сватбената ѝ снимка, публикувана в местния вестник. Ей сега ще ти я пратя.
Прозвуча бипване и Страйк видя, че Робин му е пратила снимка.
Отвори я и видя двойка на сватбения им ден през 1969 година: размазан черно-бял образ на сияеща брюнетка с големи зъби, накъдрена на пръстенчета коса, дантелена рокля с висока яка, цилиндрична шапка върху воала и голяма бенка на лявата буза. Русият младоженец бе изправен зад рамото ѝ, не се усмихваше. Дори след минути брачен живот изглеждаше готов да размаха бейзболна бухалка.
– Не е била Стрелец според Шмит – каза Робин, когато Страйк отново долепи телефона до ухото си, – била е Скорпион...
– Което според Талбът би ѝ прилягало по-добре предвид бенката – въздъхна Страйк. – Трябваше да прегледам всички отлики, след като ти откри това за Шмит. Можеше по-скоро да стигнем до извода.