– Какво ще правим с Даутуейт?
– Ще му се обадя – отвърна Страйк след миг пауза. – Още сега. После ще ти позвъня пак.
Стомахът му се преобръщаше, когато избра номера на пансиона „Алардис“ в Скегнес и чу познатия сърдит глас с шотландски акцент на Дона, съпругата на Даутуейт.
– О, господи – отрони тя, когато Страйк се представи. – Сега пък какво?
– Нищо тревожно – излъга Страйк, който чуваше музика от радио на фона. – Просто исках да проверя повторно няколко пункта.
– Стив! – чу я той да вика встрани от слушалката. – Той е!... Как така „кой“? Ти кой си мислиш, че може да е, по дяволите?
Страйк чу стъпки и после се обади Даутуейт, който звучеше едновременно ядосан и уплашен.
– Какво искате?
– Да ви кажа какво мисля, че се е случило при последното ви посещение в кабинета на Марго Бамбъро – каза Страйк.
Говори две минути, през които Даутуейт не го прекъсна, макар Страйк да знаеше, че още е на линия заради далечните звуци от пансиона, които достигаха до него по линията. Когато Страйк завърши реконструкцията на последната консултация на Даутуейт, настана пълна тишина, нарушавана само от далечното радио, от което звучеше „Вина“ на Калвин Харис.
Вината на нощта е... не я хвърляй върху мен.
– Е? – подкани Страйк.
Наясно бе, че Даутуейт не иска да го потвърди. Даутуейт беше страхливец, слаб човек, който бягаше от проблемите. Би могъл да предотврати умирането на още хора, ако бе събрал куража да каже каквото знае, но той бе обезумял от страх, че ще бъде видян като съучастник, ще бъде показан като глупав мизерник пред читателите на вестниците. Така че беше избягал, но така само беше влошил нещата и се бе стигнало до кошмарни последици, а той и от тях беше побегнал, без да признае напълно пред себе си от какво се страхува, беше се разсейвал с пиене, караоке и жени. И ето че сега Страйк му представяше ужасен избор, който в действителност не беше никакъв избор. Също като с Вайълет Купър, и на Стив Даутуейт му предстоеше до края на живота да търпи хули от лишената от съчувствие общественост, а колко по-добре би било, ако си бе казал всичко пред Талбът преди четиресет години, когато тялото на Марго Бамбъро би било открито бързо, а убиецът – изправен пред съда, преди да умрат други.
– Прав ли съм? – попита Страйк.
– Да – каза най-сетне Даутуейт.
– Добре, ако желаеш да послушаш съвета ми, иди право при жена си и ѝ кажи, преди пресата да го направи. От това няма да има начин да се скриеш.
– По дяволите – изпъшка тихо Даутуейт.
– Ще се видим в съда тогава – гласяха резките прощални думи на Страйк.
Прекъсна разговора и веднага позвъни на Робин.
– Той потвърди.
– Корморан.
– Посъветвах го да каже на Дона...
– Корморан – изрече отново Робин.
– Какво?
– Мисля, че знам какво е М54.
– Не е ли...
– Не е магистралата. М54 е кълбовиден звезден куп.
– Какво?
– Сферично струпване на звезди.
– Звезди – продума Страйк със свито сърце. – Я чакай...
– Слушай – заговори Робин. – Крийд се е мислел за много умен, но е достатъчно търсене в Гугъл...
– Там нямат интернет – отбеляза Страйк. – Той мрънкаше по този повод...
– М54 е кълбовиден куп от звезди в съзвездието Стрелец – поясни Робин.
– Стига вече с тази астрология – изпъшка Страйк и затвори очи. – Робин...
– Чуй ме. Той е казал „Ще я откриете, където ще намерите М54“, нали?
– Да...
– Името на съзвездието Стрелец е „Арчър“ на английски.
– И какво от това?
– Брайън ни показа картата, Страйк! Денис Крийд редовно е посещавал хотел „Арчър“ в Ислингтън в началото на седемдесетте, когато им е доставял прането. В задния двор на имота е имало кладенец. Окован с дъски, а сега покрит с оранжерия.
Двама весели мъже с еднакви бирени шкембета влязоха в пъба насреща. Страйк почти не ги регистрира. Забравил бе дори да всмуква от цигарата, горяща между пръстите му.
– Помисли само – каза Робин в ухото му. – Крийд има във вана си неочакван труп, но не може да го откара до Епинг Форест, защото там все още има активен район на местопрестъпление, току-що са открили останките на Вира Кени. Не знам защо просто не е откарал тялото в сутерена си...
– Аз знам – отвърна Страйк. – Той току-що ми каза. Минал е с вана покрай къщата, но Вайълет Купър още е била будна и е стояла до прозореца.
– Добре, ясно. Налагало му се е да опразни вана преди работа. Добре ориентиран е в градината на „Арчър“ и знае, че има задна портичка. Държи инструменти отзад във вана, с които лесно може да разкове дъските. Корморан, сигурна съм, че тя е в стария кладенец на „Арчър“.