Настана кратка пауза, после в скута на Страйк падна гореща пепел от забравената му цигара.
Той метна угарката през прозореца, като си спечели неодобрителен поглед от минаваща възрастна жена, теглеща карирана пазарска количка.
– Добре, ето какво ще направим – каза на Робин. – Ще се обадя на Тъкър и ще му кажа какво се случи току-що, включително твоето заключение. Ти позвъни на Джордж Лейборн и му съобщи за кладенеца в хотел „Арчър“. Колкото по-бързо полицията го претърси, толкова по-добре за семейство Тъкър, особено ако изтече новината, че Крийд е признал.
– Добре, веднага се заемам...
– Чакай, не съм довършил – спря я Страйк. Беше затворил очи и разтриваше слепоочията си, като обмисляше всичко, което агенцията трябваше да изпълни, и то спешно. – След като говориш с Лейборн, обади се на Баркли и му кажи, че утре сутринта трябва да те придружи по задача. Да забрави за гаджето на Госпожица Джоунс за няколко часа. Или най-вероятно за цял ден, ако стане това, което си мисля, че ще стане.
– Каква задача ще имаме с Баркли? – поинтересува се Робин.
– Не е ли очевидно? – попита Страйк, като отново отвори очи. – Надбягваме се с времето, ако Даутуейт проговори пред някого.
– Значи, Баркли и аз...
– Ще намерите тялото на Марго, да – каза Страйк.
Настъпи дълго мълчание. Стомахът на Страйк отново се разбушува. Сега в пъба влязоха две млади жени, кискащи се на нещо, което едната показа на другата на телефона си.
– Наистина ли мислиш, че тя е там? – попита Робин леко разтърсена.
– Сигурен съм – заяви Страйк.
– Ами ти?
– Аз ще се обадя на Брайън Тъкър, ще хапна пържени картофи, ще проведа разговор с чужбина. Мисля, че те са с три часа напред спрямо нашето време, така че се получава идеално. После ще шофирам до офиса. Ще се върна в късния следобед и тогава ще обсъдим всичко както трябва.
– Добре тогава – отвърна Робин. – Успех.
Тя затвори. Страйк се поколеба за миг, преди да се обади на Брайън Тъкър: щеше му се да го направи с чаша бира в ръка, но все още му предстоеше да шофира до Лондон, а да бъде арестуван, задето кара пил, в навечерието на залавянето на убиеца на Марго Бамбъро, беше усложнение, с каквото той не искаше да рискува. Вместо това си запали втора цигара и се приготви да съобщи на скърбящия баща, че след четиресет и две години чакане скоро може да се озове в позицията да погребе дъщеря си.
70
... и накрая Смъртта;
Смъртта със своя най-мрачен и отблъскващ лик...
Сутринта бе тъй мека, сякаш бе лято, но листата на платановите дървета край телефонната кабина в началото на „Албемарл Уей“ бяха започнали да пожълтяват. Ивица синьо и бяло небе поглъщаше топлина от плъзналото се иззад облаците слънце и Робин потръпна въпреки пуловера, който носеше под шлифера си, сякаш по „Албемарл Уей“ бе духнал студен вятър, тъй като страничната улица с редове от високи сгради неизменно беше потънала в сянка.
Тя стоеше до телефонната кабина, където някога, почти четиресет години по-рано, убиецът на Марго Бамбъро бе чакал и наблюдавал с усещане, както Робин си представяше, много подобно на нейното сега. Със сигурност бе имало страх и нервност, съмнение дали планът ще проработи и ужас от последствията при провал. Но такъв тип родство никак не караше Робин да изпита съчувствие към убиеца. Погледна през пътя към древната арка на „Сейнт Джонс Гейт“ и си представи как Марго Бамбъро минава под нея в дъждовната вечер четиресет години по-рано. Възможно бе вече да се е чувствала странно отпаднала, без да знае защо... или пък си го е обяснила? Възможно беше. Марго е била умна жена, тъкмо затова е трябвало да умре.
„Клъркънуел Роуд“ бе натоварен с автомобилно движение и пешеходци. Робин се чувстваше напълно изолирана от всички тях. Никой минаващ покрай нея не би могъл да има и най-бегла идея какво се опитваше да направи тя. Колко чудати биха им се видели сутрешните ѝ планове, колко зловещи... По гръбнака ѝ пробяга лека тръпка на паника.
Мисли за нещо друго.
Тази сутрин в „Метро“ се бе появила снимка на Шарлот Рос със слънчеви очила и дълго тъмно палто, вървяща по улицата със сестра си Амилия. Нямаше следа от съпруга на Шарлот или от малките близнаци и краткият текст под снимката не казваше на Робин нищо, което би искала да знае.
Шарлот Камбъл бе забелязана вчера на сутрешна разходка из Лондон със сестра си Амилия Крайтън. Шарлот, която е омъжена за Джаго, наследник на титлата „Виконт на Крой“, неотдавна бе изписана след продължителен престой в „Симъндс Хаус“, клиника за наркомани и хора с душевни заболявания, много популярна сред богатите и прочутите.