– Отпред, каня се да вляза. Позвъни на 999, после се обади на Лейборн да му обясниш къде съм и защо. Това ще ускори нещата.
– Добре. Успех.
Разговорът приключи. Безличната улица с редови къщи бе тиха след отминаването на влака и грохотът му бе заместен с птичи песни. Страйк, изчаквал досега на място, където да не бъде виждан, тръгна по улицата, отмина три малки къщи и при четвъртата сви вляво по късата пътека в двора, после почука по тъмночервената външна врата.
Дантелените завеси потрепнаха и се появи сърдитото лице на Джанис Бийти. Страйк вдигна ръка за поздрав. Завесата отново се спусна.
След като почака по-дълго, отколкото можеше да се очаква предвид малкото разстояние от дневната до антрето, Джанис отвори вратата. Днес беше облечена изцяло в черно и носеше чехли от овча кожа. Бистрите ѝ сини очи зад очилата в метални рамки изглеждаха както винаги добри и невинни. Среброкосата и с румени бузи жена се намръщи към детектива, но не каза нищо.
– Може ли да вляза? – попита Страйк.
Последва дълга пауза. Птиците чуруликаха и на Страйк му се мярна мимолетната мисъл за папагалчетата в апартамента на Аторн, последвана от образа на череп и фемур, стърчащи от бетона.
– Щом трябва – бавно изрече Джанис.
Той я последва в червената дневна с евтиния ален турски килим, изображенията на изсушени цветя и избелели снимки. Стъклената карета на Пепеляшка с шестте ѝ коня върху полицата над камината проблясваше на слънцето, а отдолу Джанис бе запалила огън, макар да бе топъл септемврийски ден.
– Желаете ли чай? – попита Джанис.
– Би било чудесно – прие Страйк с изострени сетива за нереалността на ситуацията.
Чу стъпките ѝ, приглушени от кожените чехли, да се отдалечават и да се отваря вратата на кухнята. Той извади мобилния си телефон, превключи го на записване и го остави на подръчника на креслото, на което беше седял предишния път. После си постави латексови ръкавици и тихо последва Джанис, като износеният килим поглъщаше шума от стъпките му.
На вратата на кухнята се спря и се ослуша към мекото бълбукане на завиращата вода, тракането на лъжички и отварянето на шкаф. С върха на пръста си побутна кухненската врата.
Джанис се извъртя рязко с разширени очи. Като го видя, грабна една от порцелановите чаши на подноса и бързешком я вдигна към устата си, но Страйк вече беше направил крачка към нея. Сграбчи тънката ѝ китка с облечената си в латексова ръкавица ръка и дръпна чашата от устата ѝ, като почувства в хватката си костта под меката старческа плът и пергаментовата кожа. Със свободната си ръка издърпа чашата и я погледна. Близо два пръста мътна бяла течност покриваше дъното. Все още стиснал китката на Джанис, надникна в каната за чай, където имаше още от същото, после отвори шкафа над чайника.
Натъпкан беше с шишенца с таблетки, препарати против бурени, белина и буркани от сладко, пълни с домашно сушени растения, листа и гъби: запасите на отровителка, свидетелство за цял един живот грижливи проучвания на средства, чрез които да бъде причинявана смърт под маската на лекуване.
– Мисля, че ще прескоча чая – каза Страйк. – Предлагам да си побъбрим.
Тя не оказа съпротива, когато той я поведе за китката обратно към дневната и я бутна на канапето.
– Убийство и самоубийство би било забележителен финал – подхвърли Страйк, надвесен над нея, – но не ми допада да стана жертва номер... Колко са общо?
Джанис не каза нищо. В кръглите ѝ сини очи се четеше единствено шок.
Страйк огледа стената със стари снимки. На една от тях бе сияеща брюнетка със ситно накъдрена коса и големи зъби, с дантелена рокля с висока яка и цилиндрична шапка върху воала, с отличителна голяма бенка на лявата буза. Точно над нея бе поставена снимка на млада блондинка с коса, фризирана по модата на осемдесетте години. Беше облечена в червено палто. Не я беше забелязал, не бе имал очи за нея, защото бе влязъл в стаята с известни очаквания, с предварителни допускания като тези на Талбът, който бе запазил своята увереност, че Раците са интуитивни, благи и чувствителни. Медицинските сестри бяха ангели, обгрижващи уязвимите: беше се провинил в предубеденост също като Вайълет Купър, като бе виждал Джанис през призмата на своята благодарност към сестрите в „Сели Оук“, помогнали му да се справи с болката и депресията, към Керенза в Корнуол, носеща утеха и доброта във всеки ден. И като връх на всичко това се бе оставил да бъде приспан от един гениално пригоден за лъжи и заблуди ум.
– Реших – заговори Страйк – да дойда лично да съобщя на социалната работничка на семейство Аторн, че в апартамента им е открит труп. Отлично имитираш акцента на средната класа, Джанис. Предполагам, че телефонът, използван от Клеър, е тук някъде.