Той се огледа. Тя вероятно го бе скрила, като беше видяла кой е пред вратата. Внезапно зърна сешоара, тикнат зад канапето, но с подаващ се шнур. Провря се зад масичката, наведе се и го измъкна заедно с ролка целофан, малка ампула с отлепен етикет, спринцовка и шоколадови бонбони.
– Оставете ги – внезапно изрече ядосаната Джанис, но вместо това той ги сложи върху масичката.
– Колко болен бих се почувствал, ако бях хапнал от фурмите, които обработваше при предишното ми идване? – попита той. – Използваш сешоара да фиксираш обратно целофана към тях, нали? – Когато тя не отговори, той добави: – Не съм ти благодарил за онези бонбони, които изпрати на мен и Робин за Коледа. Бях болен от грип. Успях да изям само няколко, преди да си изповръщам червата. Останалите ги изхвърлих заради лоши асоциации. Какъв късмет за мен, а?
Страйк седна на креслото до мобилния си телефон, който все още работеше на запис.
– Ти ли уби всички тези хора? – попита Страйк, като направи жест към стената със снимки. – Или някои от тях просто са страдали от непрестанни стомашни проблеми около теб? Не – отсече, като огледа стената. – Айрийн я няма там, нали?
Тя примигна насреща му зад стъклата на кръглите си сребристи очила, които бяха далеч по-чисти от тези на Денис Крийд.
Покрай прозореца с шум мина автомобил. Джанис го гледаше как отминава и Страйк си помисли, че тя отчасти бе очаквала да види полицейска кола. Нищо чудно изобщо да не проговореше. Понякога хората така постъпваха. Предпочитаха да оставят всичко на адвокатите.
– Снощи говорих по телефона със сина ти – осведоми я Страйк.
– Не е възможно! – възкликна тя в пълен шок.
– Направих го – кимна Страйк. – Кевин остана много изненадан да чуе, че си го посетила в Дубай, тъй като не те е виждал от близо седем години. Защо се престори, че си му гостувала? За да си починеш от Айрийн ли?
Тя стисна устни. Едната ѝ ръка си играеше с износената брачна халка на другата.
– Кевин ми каза, че почти не е поддържал контакт с теб, откакто си е тръгнал от дома. Сподели, че никога не сте били близки. Все пак преди седем години ти платил билета, за да пътуваш до там, защото сметнал, че е редно да ти даде „още един шанс“, както се изрази. Но не щеш ли малката му дъщеря успяла да погълне доста много белина, докато била под твоите грижи. Едва оживяла и от тогава той напълно те е отрязал. Разговаряхме близо два часа – каза Страйк и гледаше как цветът на лицето на Джанис се променя. – За Кевин бе трудно да изрече на глас онова, което е подозирал през всички тези години. Кой би искал да повярва, че родната му майка трови хора? Предпочел е да мисли, че проявява параноя относно онези „специални напитки“, които си му давала. И очевидно първият ти съпруг...
– Той не ми беше съпруг – промърмори Джанис. – Никога не сме се женили.
– ... те е напуснал, защото и неговата храна си тровела. Кевин си мислел, че баща му си измисля. Но след разговора ни снощи видя нещата в съвсем различна светлина. Готов е да пристигне и да свидетелства срещу теб.
Джанис потрепна конвулсивно. В продължание на почти минута цареше мълчание.
– Записвате това – прошепна тя най-накрая, приковала поглед към мобилния телефон върху подръчника на креслото на Страйк.
– Да, записвам – потвърди той.
– Ако го изключите, ще говоря с вас.
– Все така ще мога да свидетелствам за всичко, което ми кажеш.
– Сигурна съм, че адвокат би ме посъветвал да не приемам да бъда записвана.
– Вероятно – съгласи се Страйк.
Взе телефона, обърна го към нея и изключи записването, след което го остави на масичката до шоколадовите бонбони, празната ампула, спринцовката, целофана и сешоара.
– Защо го правиш, Джанис?
Тя още поглаждаше брачната си халка.
– Не знам защо – отвърна. – Просто... харесва ми.
Очите ѝ пробягаха по стената със снимки.
– Обичам да виждам какво се случва с тях, ако поемат отрова или твърде много лекарства. Понякога ми се нрави да им помагам и да получавам благодарността им, друг път обичам да ги гледам как страдат, а понякога ми се иска да ги виждам как умират... – По тила на Страйк полазиха студени тръпки. – Не знам защо – повтори отново. – Понякога си мисля, че е, защото си ударих главата, като бях на десет години. Баща ми ме блъсна надолу по стълбите. Петнайсет минути съм била в безсъзнание. Оттогава все имам главоболие... Черепната травма ти причинява разни неща. Така че може би вината не е моя... не знам... Колкото до внучката ми – леко се намръщи Джанис, – искрено казано, исках да си иде... разглезена, все мрънкаше... Не обичам децата – заяви тя и погледна Страйк право в лицето. – Никога не съм ги обичала. Никога не съм ги искала, не исках да имам Кев, но си мислех, че ако го родя, баща му може да се ожени за мен... Само че той така и не пожела да го направи. Майка ми умря при раждане – продължи Джанис. – Бях на осем години. Раждаше у дома. Беше случай на плацента превия. Навред имаше кръв, опитвах се да помогна, нямаше лекар, баща ми беше пиян, крещеше по всички... Свалих това – промълви тихо Джанис, като показа на Страйк венчалната халка на пръста си – от ръката на мъртвата си майка. Знаех, че баща ми ще я продаде за пиене. Свалих я и я скрих, та той да не се докопа до нея. Само това ми остана от мама. А аз много я обичах.