– Да – потвърди Джанис и почти се усмихна. – Точно оттам сглобих името: Клеър Мартин и Джони Маркс.
– Не си запазила некролога на Бренър, нали?
– Не – отвърна Джанис.
– Защото него не си го убила?
– Не съм. Той умря от старост нейде в Девън. Дори не съм му чела некролога, но трябваше да измисля нещо, когато попитахте за него. Затова казах, че Оукдън го е взел.
Тя бе може би най-изпеченият лъжец, когото Страйк бе срещал. Способността ѝ да сътворява измислици за миг, начинът, по който преплиташе звучащи достоверно лъжи с истината, без да се старае прекалено и поднасяйки всичко с вид на автентичност и честност, я поставяха в нейна собствена класа.
– Бренър наистина ли беше пристрастен към барбитурати?
– Не – отговори Джанис.
Вече прибираше некролозите обратно в папката им и Страйк зърна изрезката за свещения босилек, на гърба на която бе некрологът на Джоана Хамънд.
– Не – повтори тя, като върна некролозите в най-долното чекмедже, сякаш бе важно да са надлежно прибрани на мястото си, сякаш нямаше съвсем скоро да бъдат използвани като доказателства срещу нея. С пукащи колене отново се изправи бавно на крака и се върна на канапето.
– Карах Бренър да ми изписва хапчета – каза тя. – Той си мислеше, че търгувам с тях на улицата, глупакът нещастен.
– Как го убеди да изписва лекарства в повече? Чрез шантаж ли?
– Ами и така може да го наречете. Открих, че посещава местна проститутка. Едно от децата ѝ ми каза, че Бренър ходи при нея всяка седмица. Тогава си казах: ще те науча аз теб, дърт мръснико. Предстоеше му пенсиониране. Знаех, че няма да иска да приключи кариерата си опозорен. Един ден отидох при него в кабинета и му казах, че съм наясно какви ги върши. Едва не получи инфаркт – подхвърли Джанис със злобна усмивка. – Уверих го, че умея да си държа устата затворена, после му поисках лекарства. Подписа кротко като агънце. После с години използвах медикаменти, дадени ми от Бренър.
– Проститутката беше Бети Фулър, нали?
– Да – отвърна Джанис. – Предположих, че ще го откриете.
– Доктор Бренър действително ли е блудствал с Дебора Аторн?
– Не, просто ѝ е проверявал шевовете след раждането на Самхайн.
– А защо Клеър Спенсър ми разправи тази история? Просто за да спусне димна завеса ли?
Джанис вдигна рамене.
– Не знам. Казах си, че ще помислите Бренър за сексуален хищник и евентуално ще направите заключение, че Марго е научила как мърсува с пациентите.
– Имаше ли наистина капсула амитал в чашата на Бренър?
– Не – отвърна Джанис. – Беше в чашата на Айрийн... това беше глупаво. – Розово-бялата кожа на челото ѝ се сбърчи. Кръглите сини очи отново се насочиха към стената със снимки, после към прозореца и се върнаха обратно на Страйк. – Не биваше да го правя. Понякога поемах необмислени рискове. Веднъж Айрийн ме беше ядосала на рецепцията, като флиртуваше с... просто флиртуваше. Затова ѝ занесох чаша чай с две капсули вътре. Бъбреше като някоя латерна, та просто исках да ѝ затворя устата за малко. Но тя остави чая да изстине... Дори се зарадвах, че стана така, след като се успокоих. Взех чашата и я занесох отзад да я измия, само че Марго се промъкна неусетно за мен с нейните обувки на равни подметки. Опитах се да я скрия, но тя видя. Опасявах се, че ще се раздрънка, затова я изпреварих. Отидох право при доктор Гупта и казах, че съм открила капсула в чая на доктор Бренър, и още, че според мен той поръчва лекарства в повече и е пристрастен. Гупта беше добър човек, но страхливец. Малко се боеше от Бренър. Помислих си, че надали ще му постави въпроса ребром, и той наистина не го направи, но честно казано, дори да го беше направил, Бренър по-скоро би се престорил на наркоман, отколкото да рискува аз да разглася за мръсните му похождения при Бети Фулър.
– Марго тревожеше ли се наистина за начина, по който бе умряла майката на Дороти Оукдън?
– Не – отново каза Джанис. – Но все нещо трябваше да ви разправя, нали?
– Истински гений си да насочваш хората в погрешната посока – отбеляза Страйк и Джанис леко поруменя.
– Винаги съм била умна – избъбри тя, – но това не помага на една жена. По-добре е да си хубава. За миловидните животът е по-лесен. Мъжете винаги са си падали по Айрийн. Тя все глупости им дрънкаше, но заради това още повече я харесваха. А аз не че бях грозна, просто нямах онова, което търсят мъжете.
– Когато за пръв път се срещнахме с двете ви – каза Страйк, като игнорира последната ѝ забележка, – помислих, че Айрийн има причина да иска да бъдете интервюирани заедно, за да не издадете тайните ѝ, а е било точно обратното. Ти си държала да бъдеш там, та да контролираш приказките ѝ.