Джанис стисна устни и присви очи.
– Сигурно си ѝ казала, че е гей, та да я отклониш от него?
– Еди вече ѝ намекваше, че иска да се оженят – избухна Джанис. – В пъба куп мъже флиртуваха с нея. Ако ѝ бях признала колко много харесвах Стив, би ми го откраднала ей така, за веселба, такава беше тя. Затова, да, казах ѝ, че е гей.
– С какво я дрогираш напоследък?
– Както дойде – отвърна тихо Джанис. – Зависи колко ме е ядосала.
– Е, разкажи ми за Стив Даутуейт.
Внезапно Джанис задиша дълбоко. Лицето ѝ отново се зачерви; изглеждаше подвластна на емоции.
– Той беше... много хубав мъж.
Страстта, прозвучала в гласа ѝ, стъписа Страйк едва ли не повече от отровите, които старицата държеше в кухнята си. Помисли си за нахакания младеж с дръзка вратовръзка, превърнал се в подпухнал и с кървясали очи собственик на „Алардис“ в Скегнес, с кичурите му посивяла коса, прилепнали над потното му чело, и не за пръв път Страйк имаше повод да се замисли за извънредно непредсказуемото естество на човешката любов.
– Винаги съм била от тези, дето се влюбват до уши – каза Джанис и в съзнанието на Страйк изскочи образът на Джони Маркс, умиращ в агония, картината как Джанис целува студената му мъртва буза. – О, Стив умееше да разсмее човека. Обожавам мъж, който те кара да се смееш. А какъв хубавец беше. По десет пъти на ден минавах покрай апартамента му само за да имам шанс за едно „здравей“... Сприятелихме се... Той започна да се отбива у дома, разправяше ми за проблемите си и сподели как бил луд по омъжена жена. Влюбил се в съпругата на колега. Все описваше колко бил тежък животът ѝ, а аз седях там, една самотна майка. Защо не кажеше нещо за моя тежък живот? Тя си имаше съпруг, нали така? Но разбирах, че доникъде няма да стигна с него, ако не я разкарам от пътя си, затова реших, че тя трябва да си иде... Изобщо не беше по-хубава от мен – промърмори Джанис, като посочи към снимката на Джоана Хамънд на стената. – С тая нейна грамадна бенка... Издирих я в телефонния указател и отидох у тях, когато знаех, че мъжът ѝ е на работа. Имах перука, която слагах за партита. Нахлупих я, облякох си униформата, сложих очила, които имах у дома, но не ми бяха нужни. Позвъних на вратата и казах, че съм била известена за ситуация на домашен тормоз. Хората винаги ще пуснат медицинска сестра у дома си – посочи Джанис. – Тя отчаяно искаше да поговори с някого. Хубавичко я размекнах, тя започна да лее сълзи. Разправи ми как спяла със Стив и как си мислела, че е влюбена в него. Приготвих ѝ напитка с латексови ръкавици на ръцете. Половината беше препарат против бурени. Тя разбра в мига, щом я вкуси, но аз сграбчих косата ѝ изотзад. – Джанис показа движението във въздуха. – Дръпнах ѝ главата и излях течността в гърлото ѝ. О, да. Веднъж щом рухна на пода и взе да се дави, сипах още от препарата, чист. Наложи се да поседя там, та да съм сигурна, че няма да телефонира на някого. Щом ми стана ясно, че вече няма да се съвземе, свалих си униформата и си тръгнах. Иска се смелост – сподели Джанис Бийти, вече силно поруменяла и с блеснали очи, – но трябва да се държиш нормално, та хората да не забележат нищо странно... Налага се да си сдържаш нервите. Може и да не съм била голяма хубавица като млада, но това ми беше от помощ. Не бях с външност, която хората запомнят... И ето нà, че на другия ден Стив седеше у дома и си изплакваше очите. Всичко вървеше чудесно – заяви жената, сипала хербицид в гърлото на съперницата си. – След това го виждах много често, той постоянно седеше у дома. Имаше нещо между нас, чувствах го. Никога не съм го дрогирала много – поясни Джанис, сякаш това бе истински знак за обич. – Само колкото да го спирам да излиза, да го накарам да почувства потребност от мен. Много добре се грижех за него. Веднъж остана да спи на дивана ми, бърсах му лицето, докато спеше – каза тя и Страйк отново си помисли как бе целунала мъртвия Джони Маркс.
– Но понякога – изрече Джанис с горчивина – мъжете ме приемаха като майчински тип жена и не ме виждаха като нищо друго. Виждах, че Стив ме харесва, но че може би не ме възприема по правилния начин, при положение че бях медицинска сестра, а и Кев все се мотаеше около мен. Една вечер Стив дойде, а Кев беше кисел и се размрънка. Стив каза, че ще си иде и ще ме остави да се погрижа за Кев... Тогава си казах, че той никога не би ме пожелал, обременена с дете. Затова реших, че Кев трябва да си иде.