Тя го каза, сякаш споменаваше, че ще изхвърли боклука.
– Когато опира до твоето дете обаче, трябва да си предпазлив – посочи Джанис. – Трябваше да създам история на заболяване. Не можеше да умре ей така, след като си е бил съвсем здрав. Започнах да експериментирам с разни неща, хрумна ми за предозиране със сол, после можех да обясня, че го е направил, за да се покаже герой. Сипвах му по нещичко в храната, та започна да се оплаква на учителите от стомашни болки, после въздишах пред тях: „О, знам, ходенето на училище го стресира малко...“.
– Но после Марго го е прегледала – подсказа Страйк.
– Но после – повтори бавно Джанис – онази самонадеяна кучка го вкара в кабинета си да го прегледа. Знаех, че храни подозрения. След това ме попита какво пие той и какво съм му давала, защото малкият негодник си изпял как мама му давала „специални напитки“... Не мина и седмица – продължи Джанис, като все така въртеше на пръста си старата венчална халка – и научих, че Стив се кани да отиде при нея заради влошеното си здраве, вместо да се обърне към мен. И докато се усетя, Марго вече ме разпитваше за смъртта на Джоана в бокса при чайника, докато Дороти и Глория ни слушаха. „Откъде мога да знам какво се е случило?“, отвърнах, но се разтревожих. Чудех се какво ѝ е казал Стив. Дали е споменал, че намира нещо нередно във всичко това. Дали някой не е забелязал медицинска сестра да излиза от къщата. Започнах силно да се притеснявам. Пратих ѝ бонбони, пълни с фенобарбитал. Айрийн ми бе споменала, че Марго е получила заплашителни писма, и никак не се учудих, защото тя навсякъде си вреше носа, тази кучка... Прецених как ще си помислят, че който е написал бележките, е изпратил и бонбоните... Само че тя така и не хапна от тях. Пред мен ги хвърли в кошчето за боклук, но после чух, че ги е извадила и ги е запазила.
– И тогава най-сетне се съгласи да излезеш на среща с простоватия Лари – вметна Страйк.
– Кой е казал, че е простоват? – наежи се Джанис.
– Айрийн – отвърна Страйк. – Нужен ти е бил достъп до бетон, нали така? Не си искала да те видят, че го купуваш, това ми е ясно. Какво направи, накара Лари да ти донесе малко, без да споменава пред никого ли?
Тя само го погледна с кръглите си сини очи, към които никой, неприсъствал на този разговор, не би изпитал недоверие.
– Как ти хрумна идеята за бетона? – попита Страйк. – От слуховете за труп в основите ли?
– Да – отговори накрая Джанис. – Изглеждаше ми като начин да предотвратя миризмата от трупа. Имах нужда тя да изчезне. Видях, че много се е доближила до тайните ми, след като прегледа Кев и взе да ме разпитва за Джоана, и особено при положение че запази шоколадовите бонбони. Исках хората да си мислят, че я е спипал Касапина от Есекс или онзи, който ѝ е пращал заплашителните бележки.
– Колко пъти посети семейство Аторн, преди да убиеш Марго?
– Няколко пъти.
– Защото им е била нужна медицинска сестра? Или по друга причина?
Настана най-дългата досега пауза, достатъчно дълга, та слънцето да се покаже иззад облак и да накара каретата на Пепеляшка да заискри като бял огън, а после отново да се превърне в кичозния боклук, какъвто всъщност беше.
– Обмислях да ги убия – заговори бавно Джанис. – И сама не знам защо. Още от първия път, щом ги видях... бяха странни и никой не ходеше там. Онези техни братовчеди ги посещаваха веднъж на десет години. Видях се с въпросните братовчеди през януари, когато апартаментът имаше нужда от почистване, та съседът отдолу да не ги даде под съд... Останаха около час и оставиха Клеър да свърши останалото... Да, мислех си, че може да убия семейство Аторн един ден – сви небрежно рамене тя. – Затова продължих да ги посещавам. Харесваше ми идеята да гледам как цялото семейство умира заедно, да чакам да видя кога щяха да се усетят хората и кога новината щеше да се появи по медиите. Проведох някои експерименти с тях. Обясних им, че им правя инжекции с витамини. Специално лечение. Стисках им носовете, докато спяха. Дърпах им клепачите нагоре и им гледах очите, докато бяха в безсъзнание. Сестрите никога не прилагат упойка, но доктор Бренър ме бе снабдил с всякакви видове, а семейство Аторн ме пускаха да им върша какво ли не, дори Гуилерм. Той обичаше да ги посещавам. Прекарваше дни наред на бензедрин, а после му давах седативи. Беше станал истински наркоман. Поръчвах му на никого да не казва какво правим, защото това е много скъпо лечение и го прилагам само защото харесвам семейството му. В някои дни си мислех да убия малкия и после да представя доказателства срещу Гуилерм. Такава беше една от идеите ми. Представях си как ще попадна във вестниците много издокарана и даваща показания срещу него. Снимката ми щеше да е на първа страница... Щеше да е интересна тема, която да обсъждаме със Стив. Мъжете харесват медицински сестри. Само това ми беше плюсът, като излизах с Айрийн, а после кучката недна взе да се преструва, че и тя е сестра... Но слава богу, не осъществих нищо от това и спасих семейство Аторн, защото иначе какво щях да я правя Марго, ако не разполагах с тях подръка? Дотогава вече бях отмъкнала резервния им ключ. Те така и не забелязаха.