Най-сетне пациентката излязла от кабинета и си отишла. Марго се появила малко след нея, облечена с палто. Казала на Глория, че закъснява за пъба, и я помолила тя да заключи. Излязла в дъжда и... не се видя повече.
Вратата на дневната се отвори и влезе госпожа Гупта с прясно запарен чай. Страйк отново се надигна да ѝ помогне и отново бе накаран да си седне на мястото. Когато останаха сами, Страйк попита:
– Защо нарекохте последната пациентка „загадъчна“? Защото не е била регистрирана или...
– О, значи, не знаете за това? – каза Гупта. – Не, не. По причина, че след това имаше много дискусии дали наистина е била жена.
Като се усмихна на изненадата на Страйк, продължи:
– Бренър го започна. Бил минал покрай нея и казал на разследващия, че от беглото впечатление, което придобил, заключил, че е мъж, и много се учуди да чуе после, че била жена. Глория твърдеше, че била набита млада жена, мургава, с цигански вид по нейни думи, което не е много политкоректно описание, но така каза Глория. Естествено, никой друг не я беше видял, тъй че не можехме да имаме мнение. Беше призована публично, но никой не се появи и при отсъствие на информация за противното, разследващият силно притисна Глория да каже дали не мислела, че пациентът всъщност е бил мъж, облечен като жена, или поне че може да е сгрешила в преценката си. Но Глория настояваше, че види ли жена, няма как да я сбърка с мъж.
– Разследващият Бил Талбът ли беше? – попита Страйк.
– Да, той – отвърна Гупта и взе чая си.
– Според вас дали е искал да вярва, че пациентът е предрешен като жена мъж, защото...
– Защото Денис Крийд е имал навика да се облича като жена? Да – отсече Гупта. – Макар тогава той да го наричаше Касапина от Есекс. Узнахме истинското му име чак през 1976 година. И единственото физическо описание на Касапина тогава бе, че е набит и мургав. Мога да разбера подозренията на Талбът, но...
– Би било странно Касапина от Есекс да влезе предрешен в медицинска служба и да седне да си чака реда?
– Ами... да, доста странно – потвърди доктор Гупта.
Настана кратко мълчание, докато Гупта отпиваше от чая си, а Страйк прелисти бележките си назад, като провери дали е попитал всичко, което го интересуваше. Гупта заговори пръв.
– Видяхте ли се с Рой, съпруга на Марго?
– Не – отвърна Страйк. – Бях нает от дъщеря ѝ. Доколко добре го познавате?
– Съвсем бегло – каза Гупта.
Остави чашата върху чинийката. Ако Страйк бе виждал някога човек, който да има още за казване, то това беше Динеш Гупта.
– Какво беше впечатлението ви от него? – попита Страйк и ненатрапчиво щракна химикалката си в готовност за писане.
– Разглезен – отговори Гупта. – Силно разглезен. Беше хубав мъж, отгледан от майка си като принц. Ние, индийците, поназнайваме нещо за тези неща, господин Страйк. Запознах се с майката на Рой на барбекюто, за което споменах. Тя си набеляза мен за разговор. Бих я определил като снобарка. Не смяташе рецепционистките и секретарките за достойни да им се отделя внимание. Останах убеден, че според нея синът ѝ е сключил неравностоен брак. И отново, такова отношение никак не е чуждо на индийските майки. Той страда от хемофилия, нали?
– Не го бях чул – учуди се Страйк.
– Да, да, така мисля – настоя Гупта. – По професия е хематолог и майка му каза, че е избрал тази специалност заради състоянието си. Виждате ли картинката? Умното и крехко момченце и гордата свръхзакриляща майка. Но пък малкият принц взел, че избрал за съпруга съвършено различна от майка си жена. Марго не беше от тези, дето ще изоставят пациентите си или възрастните си ученици от вечерните курсове, за да хукне у дома да готви вечеря на Рой. Сам да си сготви, такава беше нейната настройка... Или пък малката братовчедка би могла да сготви, разбира се – продължи Гупта с нещичко от тактичността, която бе вкарал при споменаването на „цветнокожи жени“. – Младата жена, на която плащаха да гледа бебето.
– Синтия присъстваше ли на барбекюто?
– Значи, така ѝ беше името, а? Да, присъстваше. Не съм разговарял с нея. Тя разнасяше дъщерята на Марго, докато Марго общуваше с гостите.
– Рой е бил разпитван от полицията – изрече Страйк като твърдение, макар да нямаше точни сведения за това.
– О, да – отвърна Гупта. – Ето тук имаше нещо наистина странно. В началото на моето интервю инспектор Талбът ми каза, че Рой е напълно изключен от тяхното разследване. Винаги ми се е струвало крайно необичайно, че ми го съобщи. Вие не го ли намирате такова? Беше минала само седмица от изчезването на Марго. Едва бяхме започнали да осъзнаваме, че няма грешка, че няма невинно обяснение. През първите няколко дни всички бяхме имали своите малки, изпълнени с надежда теории. Тя се е почувствала стресирана, неспособна да се справи и беше заминала сама някъде. Или пък беше станал инцидент и тя лежеше в безсъзнание и неидентифицирана в болница. Но дните минаваха, болниците бяха проверени и нейната снимка беше по всички вестници, а все така нямаше новини и всичко започна да изглежда много по-зловещо.