Выбрать главу

Видя ми се извънредно странно, че инспектор Талбът ме информира, без да го питам, как Рой не е под подозрение, защото има пълно алиби. Талбът всъщност направи впечатление на всички нас като особен човек. Пренапрегнат. Въпросите му все скачаха. Мисля, че се опитваше да ме успокои – каза Гупта, като си взе трета кифличка със смокини и я заразглежда внимателно, докато говореше. – Държеше да знам, че колегата ми лекар е чист, че нямам от какво да се притеснявам, че му е ясно как никой лекар не е способен на ужасното деяние да отвлече жена или... по това време вече този страх преследваше всички ни... да я убие... Но Талбът, то се знае, беше убеден от самото начало, че извършителят е Крийд, и най-вероятно е бил прав – въздъхна тъжно Гупта.

– Кое ви кара да мислите така? – поинтересува се Страйк.

Очакваше Гупта да спомене движилия се с висока скорост ван или дъждовната вечер, но отговорът се оказа много проницателен.

– Много е трудно да се скрие труп тъй чисто и безследно, както очевидно е скрит този на Марго. Лекарите познават мириса на смъртта и разбират всички процедури около един мъртвец. Несведущите може да си мислят, че е като да изхвърлиш маса или нещо с еквивалентно тегло, но е различно и много трудно. Дори и през седемдесетте, преди ДНК тестовете, полицията се справяше много добре с пръстови отпечатъци, кръвни групи и прочее. Как така тя остана скрита за толкова дълго време? Някой го беше свършил много хитро, а ако знаем нещо за Крийд, то е, че е извънредно умен, нали така? В крайна сметка го издадоха живи жени, не мъртви. Знаел е как да накара труповете си да онемеят.

Гупта захапа крайчето на кифличката, въздъхна, отупа грижливо ръцете си от трохи, после посочи към краката на Страйк и попита:

– Кой от двата е?

На Страйк не му стана неприятно от директния въпрос, тъй като идеше от лекар.

– Този – посочи и размърда десния си крак.

– Движите се много естествено като за едър човек – отбеляза Гупта. – Можеше и да не позная, ако не бях чел за вас по вестниците. Едно време изкуствените крайници въобще не бяха толкова добри. Цяло чудо е какво може да се купи днес. Хидравлично възпроизвеждане на естественото движение на ставата! Великолепно.

– Здравната каса не може да си позволи тези луксозни новости – поясни Страйк и пъхна бележника в джоба си. – Моят е доста обикновен. Ако не ви затруднявам прекалено, може ли да помоля за настоящия адрес на медицинската сестра?

– Да, да, разбира се – каза Гупта, като успя да се надигне от креслото при третия опит.

На семейство Гупта им отне половин час да открият в старо тефтерче последния адрес, който имаха за Джанис Бийти.

– Не мога да се закълна, че още е актуален – рече Гупта, като подаде листчето на Страйк в антрето.

– Ще ми даде начален старт за откриването ѝ, особено ако сега е с различна фамилия след омъжването си – отвърна Страйк. – Много бяхте отзивчив, доктор Гупта. Искрено ви благодаря, че отделихте време да разговаряте с мен.

– Разбира се – кимна доктор Гупта и огледа изпитателно Страйк с умните си и блестящи кафяви очи, – ще е истинско чудо да я откриете след всичкото това време. Но съм доволен, че някой отново я търси. Да, много съм доволен, че някой я търси.

11

Съдбата пътя му бе начертала

и виждаше той отдалеч,

че се задават люти свади.

Едмънд Спенсър, „Кралицата на феите“

Страйк пое обратно към метростанция „Амършам“ покрай живи плетове и двойни гаражи на средната класа от професионалисти, замислен за Марго Бамбъро. Беше изскочила от спомените на стария лекар като ярка и решителна личност и съвсем ирационално това се оказа изненада. Бидейки изчезнала, Марго Бамбъро бе придобила в съзнанието на Страйк безплътна еманация на дух, сякаш ѝ бе съдбовно предопределено един ден да се стопи безвъзвратно в дъждовния сумрак.

Припомни си лицата на седемте жени върху предната корица на „Демонът от Парадайс Парк“. Те живееха в призрачно черно и бяло, с прически, ставали все по-демоде с поредния ден на отсъствието им от семействата и живота им, ала всеки от тези образи негативи представляваше човек с някога биещо сърце, с амбиции, мнения, победи и разочарования, също тъй реални като тези на Марго Бамбъро, преди да се натъкнат на мъжа, на когото бе оказана честта да бъде изобразен в цвят върху корицата на ужасяващата история за тяхната смърт. Страйк все още не беше дочел книгата, но знаеше, че Крийд е виновен за смъртта на широк набор от жертви, включващ ученичка, брокерка по недвижими имоти и аптекарка. Според съвременната преса това бе част от ужаса, всяван от Касапина от Есекс: не бе ограничавал нападенията си до проститутки, които, както се намекваше, са естествената плячка за убиеца. Всъщност единственото „работещо момиче“, за което се знаеше, че е нападнато от него, бе оцеляло.