Лейборн затвори, а Страйк мигом запали нова цигара и позвъни на Робин да ѝ съобщи добрата новина, но обаждането му бе прехвърлено директно на гласова поща. Едва тогава си спомни, че тя е на среща с преследвания синоптик, така че насочи вниманието си към съобщението на Ал.
Здрасти, братле, започваше дружески то.
Ал бе единственият от братята и сестрите му по баща, с когото Страйк поддържаше един вид трайни отношения, макар и спорадични, и едностранчиви, защото всички инициативи идеха от Ал. Страйк имаше общо шест наполовина братя и сестри Рокъби, трима от които не беше виждал никога – ситуация, която не изпитваше потребност да променя, предвид колко стрес му носеха роднините, с които се познаваше.
Както знаеш, „Дедбийтс“ догодина празнуват 50 години заедно...
Страйк не го бе знаел. Бе се срещал с баща си Джони Рокъби, основен вокал на „Дедбийтс“, точно два пъти в живота си и повечето от информацията за баща му рокзвезда бе идвала от майка му Леда – жената, на която той необмислено бе направил дете в немного оживен ъгъл по време на парти в Ню Йорк – или от пресата.
Както знаеш, „Дедбийтс“ догодина празнуват 50 години заедно и (суперконфиденциално) ще пуснат изненадващ нов албум на 24 май. Ние (семействата) им устройваме голям купон същата вечер в „Спенсър Хаус“, за да отпразнуваме издаването му. Братле, за всички нас ще означава много, особено за татко, ако дойдеш. Габи има идея да направи снимка на всичките му деца заедно и да му я даде като подарък вечерта. Ще е първата по рода си. Мисли да я сложи в рамка, ще е изненада. Всички са навити. Имаме нужда само от твоето съгласие. Помисли си за това, братле.
Страйк прочете съобщението два пъти, после го затвори, без да отговори, и отвори това на Илза, което бе далеч по-кратко.
Днес е рожденият ден на Робин, тъпак такъв.
12
Хвалбите си към нея не пестеше
и с дарове отрупваше я щедри,
ала зад всичките му тез старания
прозря тя фалша на ласкателя.
Телевизионният синоптик доведе жена си на срещата с Робин. След като ги настани във вътрешния кабинет на офиса, Робин установи, че двойката е зациклила и мърдане няма. Съпругата имаше нова теория, основана на последната анонимна пощенска картичка, пристигнала по пощата в телевизионното студио. Беше петата с картина отпред и третата, купена в магазина на Националната портретна галерия. Насочила бе мислите на синоптика към бивша приятелка, която бе посещавала училище по живопис. Той нямаше представа къде е тя сега, но беше уверен, че си струва да бъде издирена.
На Робин ѝ се стори крайно неправдоподобно бивша приятелка да избере пощенски картички като средство да се свърже отново с изгубен любим, предвид съществуването на социални мрежи и публично известните данни за контакт със синоптика, но се съгласи дипломатично, че си заслужава да се поработи в тази посока. Записа всички подробности от някогашната интимна връзка, които синоптикът успя да си спомни. След това Робин изложи всички мерки, взети от агенцията до този момент да се проследи изпращачът на картичките, и увери съпрузите, че продължават да наблюдават къщата нощем, надявайки се Пощенската картичка да се покаже.
Синоптикът беше дребен мъж с червеникавокестенява коса, тъмни очи и вероятно измамно извинително изражение, постоянно лепнато на лицето му. Съпругата му беше слаба, с няколко сантиметра по-висока от него и изглеждаше изплашена от среднощните доставки, а също и леко нервирана от шеговитите твърдения на мъжа си, че един синоптик не би могъл да очаква нещо подобно, тъй като надали е от типа кинозвезда, а и кой знаел какво може да се очаква от тази жена.
– Или мъж – напомни съпругата му. – Не знаем дали е жена, нали така?
– Да, вярно – съгласи се синоптикът и усмивката му бавно изчезна.
Когато най-сетне семейството си отиде, минавайки покрай Пат, която стоически печаташе някакъв текст на бюрото си, Робин се върна във вътрешния кабинет и отново разгледа последната пристигнала картичка. Портретът отпред беше на мъж от деветнайсети век с високо завързана широка вратовръзка. Джеймс Дъфийлд Хардинг. Робин никога не го беше чувала. Тя обърна картичката. Напечатаното послание отзад гласеше:
ТОЙ ВИНАГИ МИ НАПОМНЯ НА ТЕБ