– И за какво ти ги дава? – почуди се Пат. – Какво се очаква да правиш с тях?
– Ами, защото проявих интерес, когато ми разказваше – отвърна Робин, като я досмеша от презрението на Пат. – Мога да играя покер с тях, имат си и цифри, и всичко. Ето, виж.
– Бридж – отсече Пат. – Това е истинската игра. Обичам бридж.
Докато двете жени си обличаха палтата, Пат попита:
– Ще ходиш ли на някое хубаво място довечера?
– Ще пийнем с две приятелки – отвърна Робин. – Но имам ваучер за „Селфриджис“ и едва се сдържам да го употребя. Може да ида да си взема нещо преди това.
– Чудесно – изграчи Пат. – На какво си хвърлила око?
Преди Робин да успее да отговори, стъклената врата зад нея се отвори и влезе Сол Морис – хубав, усмихнат и малко задъхан, с пригладена черна коса и искрящи сини очи. Изпита известно неудобство, като го видя да държи опакован подарък и картичка.
– Честит рожден ден! – каза той. – Надявах се да те заваря.
И преди Робин да е успяла да го предотврати, той се наведе и я целуна по бузата. Не беше въздушна целувка, а сериозен контакт между устни и кожа. Робин отстъпи леко назад.
– Взех ти нещичко – каза, очевидно не доловил известната хладина, и ѝ подаде пакетчето и картичката. – Много дребен подарък. А как е Мънипени? – обърна се към Пат, която вече бе измъкнала от устата си електронната си цигара, за да му се усмихне, при което разкри зъби с цвят на стара слонова кост.
– Мънипени – повтори сияеща Пат. – Я стига си се занасял.
Робин разкъса хартиената опаковка на подаръка си. Вътре имаше кутия трюфели със солен карамел „Фортнъм и Мейсън“.
– О, чудесен избор – одобри Пат.
Очевидно шоколадови бонбони беше далеч по-уместен подарък от колода карти с членовете на „Ал-Кайда“ върху тях.
– Спомних си, че обичаш солен карамел – каза Морис и изглеждаше горд със себе си.
Робин знаеше точно откъде е получил тази идея и това никак не я направи по-признателна.
Преди месец, на първото събрание на агенцията в новия ѝ разширен състав, Робин отвори кутия луксозни бисквити, изпратени от благодарен клиент. Страйк бе попитал защо всичко напоследък е гарнирано със солен карамел и Робин му отговори, че това не го спира да лапа с шепи. Не беше изразила лично предпочитание към соления карамел, но Морис явно бе обърнал твърде малко внимание и на двамата и бе съхранил повърхностното си впечатление за по-късна употреба.
– Много ти благодаря – изрече тя с минимум сърдечност. – Боя се, че трябва да бягам.
И преди Пат да е изтъкнала, че „Селфриджис“ няма да избяга нанякъде в близкия половин час, Робин се промъкна покрай Морис и заслиза по металните стълби с картичката му, още неотворена, в ръката ѝ.
Робин още се чудеше защо Морис я дразнеше толкова силно, докато бавно обикаляше из ухаещия салон на „Селфриджис“ половин час по-късно. Решила беше да си купи нов парфюм, защото използваше един и същ вече пет години. Матю го харесваше и не искаше тя да го сменя, а в последното ѝ шишенце бяха останали само няколко капки и тя изпита внезапен подтик да се пръска с нещо, което Матю не би разпознавал и може би дори не би харесал. Шишенцето евтин одеколон 4711, което си бе купила на път за Фолмът, изобщо не ставаше за знаков аромат, тъй че тя обхождаше безкрайния лабиринт помежду огледала с опушени стъкла и позлатени аплици, край рафтове с прелъстителни шишенца и осветени снимки на знаменитости, пред всяка редица от които стоеше по една облечена в черно сирена, предлагаща пробно пръскане и лентички за тестване.
Запита се дали е твърде високомерно от нейна страна да си мисли, че не беше редно Морис, наетият външен сътрудник, да си въобразява как е в правото си да целуне съдружник в агенцията. Дали би негодувала, ако по принцип резервираният Хъчинс я беше целунал по бузата? Не, реши тя, не би имала нищо против, защото познаваше Анди вече повече от година, а и въобще Хъчинс би се държал учтиво и не би си позволил да я поздрави с притиснати към лицето ѝ устни.
Ами Баркли? Никога не я беше целувал, макар че неотдавна я нарече „левачка“ по време на наблюдение, когато тя го заля с горещо кафе във възбудата си, че зърва обекта им, държавен чиновник, да излиза от прословут бардак в два часа през нощта. Но тя никак не се разсърди на Баркли за този епитет. Наистина се бе показала като левачка.
Като зави зад един щанд, Робин се озова пред този на „Ив Сен Лоран“ и с внезапно събуден интерес спря поглед върху цилиндър в синьо, черно и сребристо, носещ името „Рив Гош“. Робин никога преди не бе помирисвала съзнателно любимия парфюм на Марго Бамбъро.