– Това е класика – уведоми я отегчената на вид продавачка, докато гледаше как Робин пръска „Рив Гош“ върху тестова лентичка и го помирисва.
Робин бе склонна да оценява парфюмите по това доколко добре възпроизвеждаха мириса на познато цвете или храна, но тази тук не бе миризма от живата природа. Имаше полъх от роза, но също и нещо странно металическо. Робин, свикнала на дружелюбните аромати на плодове и бонбони, остави лентичката с поклащане на глава и се отдалечи.
Така, значи, е миришела Марго Бамбъро, каза си. Беше много по-сложен аромат от онзи, който Матю бе харесвал върху Робин – природна уханна смесица от смокини, нещо свежо, млечно и зелено.
Робин отново зави зад ъгъл и видя на щанд точно пред себе си фасетирано стъклено шишенце, пълно с розова течност: „Флауърбомб“, знаковия аромат на Сара Шадлок. Робин го бе виждала в банята на Сара и Том, когато с Матю им бяха гостували за вечеря. Откакто напусна Матю, Робин бе разполагала с време в изобилие да си даде сметка, че целта му в случаите, когато той бе сменял чаршафите по средата на седмицата, защото „разлял чай“ или „искал да я отмени да не го върши на другия ден“, е била да премахне този безпогрешен сладък мирис, както и по-очевидни инкриминиращи следи, протекли от кондоми.
– Това е модерна класика – осведоми я изпълнената с надежда продавачка, забелязала Робин да оглежда стъклената ръчна граната.
С лека усмивка Робин поклати глава и се извърна. Сега отражението ѝ в опушеното огледало изглеждаше просто тъжно, докато хващаше шишенца и помирисваше лентички в безрадостно издирване на нещо, което да подобри този скапан рожден ден. Внезапно ѝ се прииска да можеше да се прибере вкъщи, вместо да отива да пийне.
– Какво търсите? – попита момиче с остри скули, което Робин отмина малко по-нататък.
Пет минути по-късно след кратки професионални напътствия Робин вече вървеше обратно към Оксфорд Стрийт с правоъгълно черно шише в чантата си. Продавачката се бе оказала извънредно убедителна.
– ... а ако искате нещо съвършено различно – каза, като взе пето шишенце, пръсна малко върху лентичка и я размаха, – пробвайте „Фракас“.
Тя подаде лентичката на Робин, чиито ноздри вече пареха от разнообразната агресия от миризми през последния половин час.
– Секси, но с оттенък на зрялост. Истинска класика.
И в този момент, докато вдъхваше замайващия пищен аромат на туберози, Робин бе прелъстена от идеята през трийсетата си година да се превърне в изискана и обиграна дама, напълно различна от глупачката, която съпругът ѝ я бе уверявал, че обича, а онази, която бе отвеждал в леглото си, носеше точно толкова прилика с нея, колкото смокиня с ръчна граната.
13
И тъй, вървяха те по тоз болезнен път,
през хълмовете стръмни и високи,
когато връз един видяха параклис малък,
убежище на светостта.
В ретроспекция Страйк съжаляваше за първия подарък, който бе дал на Робин Елакот. Купил ѝ бе скъпата зелена рокля във внезапен донкихотовски порив на щедрост, като се чувстваше в безопасност, че ѝ поднася нещо толкова лично, защото тя бе сгодена за друг мъж, и тогава той си бе мислил, че няма да я види повече. Тя беше облякла роклята да я пробва, та да може Страйк да предразположи продавачката да се разбъбри недискретно, и показанията на момичето, измъкнати много майсторски от Робин, му помогнаха да реши случай, който му създаде име и спаси агенцията от фалит. Носен от вълната на еуфория и благодарност, Страйк се върна в магазина и купи роклята като щедър жест за сбогуване. Нищо друго сякаш не стигаше да изрази така концентрирано онова, което искаше да ѝ каже, а то беше: „Виж какво постигнахме заедно“, „Не бих успял без теб“ и (ако беше достатъчно честен пред себе си) „Изглеждаш великолепна в нея, това си помислих, като те видях да я пробваш“.
Само че събитията не се бяха развили според очакванията на Страйк, защото само час след като ѝ бе подарил зелената рокля, той я нае на постоянен пост като своя секретарка. Несъмнено роклята бе добавила към дълбокото недоверие, изпитвано от Матю, годеника ѝ, по адрес на детектива, неин работодател. Нещо по-лошо от гледна точка на Страйк, това вдигна летвата неразумно високо за всякакви бъдещи подаръци. Дали съзнателно, или не, оттогава бе действал в посока да намали очакванията или като забравяше да купи на Робин подарък за Коледа и рождения ѝ ден, или като го избираше възможно най-безличен.