– Давай.
– В шест без петнайсет на единайсети октомври седемдесет и четвърта година е известно само за трима души, че са били в тази сграда: Марго, облечена точно както ти я описа, но още без шлифера си; Глория Конти, по-младата от двете рецепционистки; и пациент, дошъл по спешност с коремни болки. Пациентът според надрасканата набързо бележка от Глория е назован „Тео, въпросителна“. Въпреки мъжкото име и показанията на доктор Бренър, че е изглеждал като мъж, въпреки че Талбът се е опитвал да убеди Глория, че Тео е бил мъж, преоблечен като жена, тя така и остава непоколебима в твърдението си, че Тео е била жена.
Всички останали служители са си били тръгнали вече преди шест без петнайсет, с изключение на чистачката Уилма, която не е била там през целия ден, защото не работела в петък. Повече за Уилма след малко.
Джанис, медицинската сестра, е била тук до обед, а следобед е правила посещения по домовете и не се е върнала. Айрийн, рецепционистката, си е тръгнала в два и половина, за да иде на зъболекар, и не се е върнала. Според показанията им, подкрепени и от тези на други свидетели, Дороти, секретарката, е напуснала в пет и десет, доктор Гупта – в пет и половина, а доктор Бренър в шест без петнайсет. Полицията е удовлетворена от алибитата на тях тримата за до края на вечерта: Дороти се е прибрала у дома при сина си и двамата са гледали телевизия. Доктор Гупта е присъствал на голяма семейна вечеря по случай рождения ден на майка му, а доктор Бренър е бил със сестра си, стара мома, която живеела в къщата му. И двамата Бренър били видени през прозореца на дневната им по-късно вечерта от разхождащ куче.
Последните регистрирани пациенти, майка и дете, са на Марго и те са напуснали медицинската служба малко преди Бренър. Пациентите са дали показания, че Марго е изглеждала съвсем добре, когато я видели.
От този момент нататък Глория остава единствен свидетел. Според Глория Тео влиза в кабинета на Марго и остава там по-дълго от очакваното. В шест и петнайсет Тео си тръгва и повече не се появява в медицинската служба. Пуснат е полицейски призив за информация, но такава не е постъпила.
Марго не е оставила записки за Тео. Предположението е, че е възнамерявала да впише консултацията на следващия ден, тъй като приятелката ѝ я е чакала в пъба вече от четвърт час и не е искала да закъснява още повече.
Малко след тръгването на Тео Марго излиза, забързана, от кабинета си, облича си шлифера, заръчва на Глория да заключи с резервния ключ, излиза навън в дъжда, разтваря чадъра си, свива надясно и се изгубва от погледа на Глория.
Страйк се обърна и посочи нагоре по улицата към жълта каменна арка, старинна на вид, изправена точно пред тях.
– Което означава, че се е отправила в тази посока, към „Трима крале“.
За момент и двамата останаха вгледани към старата арка, прекрачила пътя, сякаш сянката на Марго можеше да се материализира там. После Страйк смачка угарката от цигарата си с обувка и каза:
– Последвай ме.
Извървя разстоянието до края на сградата на номер 28, после спря, за да посочи тъмен вход с ширината на врата, наречен „Пасинг Али“.
– Добро скривалище – коментира Робин, като се спря да огледа големия сводест коридор през сградите.
– Без съмнение – потвърди Страйк. – Ако някой е искал да я причака, това място е като по поръчка. Да речем, че я е сварил неподготвена, завлякъл я е дотук, но нататък става проблематично.
Извървяха краткия проход и се озоваха в снижен градински участък с бетонена настилка и храсти, който лежеше между две успоредни улици.
– Полицията е претърсила цялото това пространство с кучета. Нищо. А ако нападател я е повлякъл оттам – Страйк посочи улицата, успоредна на „Сейнт Джонс Лейн“, – към Сейнт Джонс Стрийт, би било почти невъзможно да остане незабелязан. Далеч по-оживена пътна артерия е от „Сейнт Джонс Лейн“. И то с допускането, че висока и в добра форма двайсет и девет годишна жена не би крещяла и не би се съпротивлявала.
Той се обърна да огледа задния вход.
– Медицинската сестра понякога е влизала оттам, вместо да минава през чакалнята. Имала е малка стаичка в дъното на сградата, където е държала нещата си и понякога е приемала пациенти. Чистачката Уилма понякога също е използвала задната врата. Иначе обикновено тя е седяла заключена.
– Интересуваме ли се от хора, които са имали възможност да влязат в сградата или да я напуснат през втора врата? – попита Робин.
– Не конкретно, но искам да получа усещане за обстановката. Минали са близо четиресет години. Налага се да опознаем всичко от онова време.
Върнаха се през прохода обратно до предната фасада на сградата.