– Имаме едно предимство пред Бил Талбът – отбеляза Страйк. – Знаем, че Касапина от Есекс се е оказал слаб рус мъж, не набита особа с циганска външност. Който и да е бил Тео, не е Крийд. Но това не прави Тео без значение, разбира се. И още едно последно нещо, после приключваме с медицинската служба – каза Страйк, като погледна към номер 29. – Айрийн, русата рецепционистка, е казала на полицията, че Марго получила две заплашителни анонимни писма малко преди изчезването си. Те не са в полицейското досие, така че разполагаме единствено с твърдението на Айрийн за тях. Твърди, че тя самата отворила едното, а после видяла и друго, когато отишла да занесе чай на Марго. Заявила е, че в онова, което прочела, се споменавали пламъците на ада.
– Човек би помислил, че е работа на секретарката да отваря пощата – вметна Робин, – не на рецепционистката.
– Добро уточнение – каза Страйк и отвори бележника си да го запише. – Ще проверим това... Изглежда съществено да се добави тук, че според Талбът Айрийн е била ненадежден свидетел: неточна и склонна към преувеличаване. Междувременно Гупта спомена, че Айрийн и Марго имали някакво пререкание на коледното парти. Не го сметнал за нещо сериозно, но го е запомнил.
– А Талбът дали е...?
– Покойник? Да – каза Страйк. – Също и Лоусън, който наследил случая от него. Но Талбът има син и възнамерявам да се свържа с него. Лоусън не е имал деца.
– Продължавай за анонимните писма.
– Глория, другата рецепционистка, казва, че Айрийн ѝ показала едното от тях, но не си спомня кое точно. Джанис, медицинската сестра, потвърждава, че Айрийн ѝ е казала за тях още при пристигането им, но тя самата не ги е виждала. Марго не е споменавала за писмата пред Гупта, обадих му се допълнително да проверя. Така или иначе – заяви Страйк, като обхвана за последно с поглед улицата през ръмящия дъжд, – ако приемем, че никой не е похитил Марго пред самата медицинска служба или че не е влязла в кола само на метри от входа, тя се е отправила към „Трима крале“. Което ни отвежда натам.
– Искаш ли да се скриеш под чадъра? – предложи Робин.
– Не – отвърна Страйк.
Гъстата му ситно къдрава коса изглеждаше еднакво и суха, и мокра; той бе почти напълно лишен от суетност.
Продължиха нагоре по улицата и минаха под „Сейнт Джонс Гейт“, древната каменна арка, украсена с множество малки хералдически гербове, като излязоха на „Клъркънуел Роуд“, оживена двупосочна улица. Пресякоха я и се озоваха пред старомодна яркочервена телефонна кабина, стърчаща в самото начало на „Албемарл Уей“.
– Това ли е кабината, където са били видени да се боричкат двете жени? – попита Робин.
Страйк я зяпна учуден.
– Ти си чела файловете от досието – заяви почти обвинително.
– Погледнах ги набързо – призна Робин, – докато разпечатвах снощи сметката на Рогоносеца. Не прочетох всичко, нямах време. Плъзнах поглед тук-там.
– Е, това не е въпросната телефонна кабина – отвърна Страйк. – Важната телефонна кабина... или кабини... идват по-нататък. Ще стигнем и до тях с времето. Сега ме последвай.
Вместо да продължат по павираната пешеходна зона, за която Робин знаеше от беглия си преглед, че Марго трябва да е пресякла, ако е вървяла към „Трима крале“, Страйк сви наляво по „Клъркънуел Роуд“.
– Защо вървим насам? – попита Робин, която подтичваше, за да е в крак с него.
– Защото – каза Страйк, като отново спря и посочи към горен прозорец на отсрещната сграда, която изглеждаше като стар тухлен склад – четиринайсетгодишната ученичка Аманда Уайт се кълне, че по някое време след шест часа във въпросната вечер е видяла Марго на най-горния прозорец, втория отдясно, да блъска с юмруци по стъклото.
– Това не го видях споменато онлайн! – възкликна Робин.
– По простата причина, че полицията го е отписала като полезна следа. Талбът, както става ясно от бележките му, е пренебрегнал показанията на Уайт, защото не са се вписвали в теорията как Крийд е похитил Марго. Но Лоусън отишъл при Аманда, когато поел случая, и двамата извървели заедно тази отсечка от пътя.
Разказът на Аманда имал няколко неща от полза. Първо, тя казала пред полицията, без да ѝ бъде подсказвано, че това се случило вечерта след общите избори и тя си го спомняла добре, защото се скарала със съученичка, привърженичка на торите. И двете били наказани да останат след часовете. После отишли заедно на кафе, по време на което приятелката побесняла, когато Манди споделила, че се радва на победата на Уилсън, и отказала да върви с нея до дома ѝ.
Аманда още била ядосана на приятелката си, когато случайно вдигнала поглед и видяла жена да думка с юмруци по стъклото. Описанието, което дала, било добро, макар че по това време външността и облеклото на Марго били широко разпространени в пресата.