– Знам – отвърна Робин. – Просто разглеждам.
Когато се върнаха на улицата, тя добави:
– Навсякъде има малтийски кръстове, виж. Забелязах ги и върху арката, която отминахме.
– Това е кръстът на хоспиталиерите, рицарите на свети Йоан. Оттам и имената на улиците, както и емблемата върху линейките на „Сейнт Джон“; седалището им е било по-назад, на „Сейнт Джонс Лейн“. Ако онази жена медиум е проверила в Гугъл района, където е изчезнала Марго, няма как да е пропуснала връзката на Клъркънуел с Ордена на свети Йоан. Обзалагам се, че оттам ѝ е хрумнала идеята за „свято място“. Но имай предвид, че кръстът ще се появи отново, щом приближим пъба.
– Знаеш ли – каза Робин, като се обърна да погледне отново църквата, – Питър Тобин, онзи сериен убиец от Шотландия, се е движел все около църкви. В един момент постъпил в религиозна секта под фалшиво име. После пък станал общ работник в църква в Глазгоу, където заровил онова нещастно момиче под дъските на пода.
– Църквите са добро прикритие за убийци – отбеляза Страйк. – И за сексуални насилници също.
– Свещеници и лекари – замислено изрече Робин. – У всички ни е заложено да им се доверяваме, не мислиш ли?
– След многобройните скандали около Католическата църква? След Харолд Шипман?
– Да, прав си – отвърна Робин. – Но не смяташ ли все пак, че проявяваме тенденция да придаваме на някои категории хора незаслужена праведност? Предполагам, всички имаме нужда да вярваме в индивиди, притежаващи власт над живота и смъртта.
– Според мен напипваш нещо интересно – каза Страйк, когато влязоха в къса пешеходна уличка, наречена „Джерусалем Пасидж“. – Аз самият изразих пред Гупта учудване, че Джоузеф Бренър не е обичал хората. Бях го приемал като основно изискване за един лекар. Но той ме поправи в заблудата ми.
– Да спрем тук за момент – предложи след минута Страйк и това и направи. – Ако Марго е стигнала дотук, приемам, че е избрала този маршрут, защото е най-късият и логичен до „Трима крале“, вече за пръв път е минала покрай жилищни сгради, а не покрай административни и обществени.
Робин огледа постройките наоколо им. И наистина до няколко врати имаше редица от звънци, сочещи, че отгоре има отделни апартаменти.
– Дали има шанс – почуди се Страйк, – макар и нищожен, някой от живеещите на тази улица да я е убедил или принудил да влезе вътре?
Робин огледа уличката в двете посоки, а дъждът все така барабанеше по чадъра ѝ.
– Ами... – изрече бавно тя – очевидно би могло да се случи, но не изглежда много вероятно. Да не би някой да се е събудил този ден с желанието да отвлече жена, просто да се е пресегнал навън и да е придърпал някоя?
– На нищо ли не съм те научил?
– Да, добре, „средствата преди мотива“. Но и със средствата има проблеми. Над тази улица също има много голяма видимост. Нима никой няма да види и чуе, че жена е похищавана? Нима не би крещяла и не би се съпротивлявала? А и допускам, че похитителят живее сам, освен ако съжителстващите с него не са също настроени на вълна отвличане.
– Все валидни аргументи – призна Страйк. – Плюс, че полицията е обикаляла от врата на врата тук. Всички са разпитани, макар че жилищата не са били претърсвани. Но нека го обмислим... Тя е лекарка. Ами ако някой е изхвърчал от някоя къща и я е умолявал да влезе, за да погледне пострадал човек, болен родственик... и щом веднъж се е озовала вътре, да не я е пуснал да си тръгне? Това би било добър начин да я подмами, като се престори, че има спешен медицински случай.
– Добре, но това предпоставя да е знаел, че тя е лекарка.
– Похитителят може да е техен пациент.
– Но откъде би знаел, че тя ще мине покрай дома му в този конкретен момент? Да не би да е обявила пред целия квартал, че ще ходи в пъба?
– Може случайно да я е видял да минава, да е знаел, че е лекарка, и да е изтичал да я примами. О... не знам, да кажем, че вътре наистина е имало болен или умиращ човек, или някой е претърпял злополука... Евентуално е възникнал скандал. Тя не е съгласна с лечението или отказва да помогне, разправията приема лош обрат и тя случайно умира.
Настана кратко мълчание, докато се дръпнаха да направят път на група бъбрещи френски студенти. Когато те отминаха, Страйк каза:
– Приемам, че вероятността е слаба.
– Можем да установим в колко от тези сгради живеят същите хора като преди трийсет и девет години – заговори Робин, – но пак си остава проблемът как са опазили трупа ѝ скрит близо четири десетилетия. Такъв не би посмял да си смени жилището, нали?