– Това си е проблем, не ще и дума – съгласи се Страйк. – Както каза Гупта, не е като да се отървеш от маса с еквивалентно тегло. Кръв, разложение, микроорганизми... Мнозина са се опитвали да държат трупове у дома. Крипън. Кристи. Фред и Роуз Уест. Общо взето, се смята за грешка.
– Крийд е успявал да го прави за известно време – каза Робин. – Сварявал е отрязани ръце в сутерена. Заравял главите отделно от телата. И не по следите на труповете са го заловили.
– Ти да не четеш „Демонът от Парадайс Парк“? – попита остро Страйк.
– Да – отговори Робин.
– Нужни ли са ти тези гадости в главата?
– Ако ще помогне за случая, да – кимна Робин.
– Хм. Просто мисля за моите отговорности за здравето и сигурността ти.
Робин не каза нищо. Страйк огледа за последно къщите, после подкани Робин да продължат напред и заговори:
– Права си. Виждам го. Фризери са отваряни, идват на проверка техници за газта и усещат миризма, съседи забелязват задръстени отходни канали. Но за да бъдем щателни, редно е да проверим кой е живял тук по онова време.
Излязоха на най-оживената улица, която бяха видели в квартала. Ейлсбъри Стрийт беше широка, с административни и жилищни сгради по нея.
– И тъй – каза Страйк, като отново спря на тротоара, – ако Марго още е вървяла към пъба, би пресякла тук и би завила наляво по „Клъркънуел Грийн“. Но ние спираме, за да уточним, че е бил там. – Страйк посочи на петдесетина метра вдясно. – Малкият бял ван вече за малко не е блъснал две жени, докато е идвал с бясна скорост откъм „Клъркънуел Грийн“. На инцидента са станали свидетели четирима-петима минувачи. Никой не е записал регистрационния номер...
– Но Крийд е поставял фалшиви номера на вана за доставки, който е използвал – вметна Робин, – затова, така или иначе, не би помогнало.
– Правилно. Ванът, видян от свидетелите на единайсети октомври седемдесет и четвърта година, е имал емблема отстрани. Не всички минувачи са били единодушни какво представлявала, но според двама е наподобявала голямо цвете.
– Знаем също – добави Робин, – че Крийд е използвал изтриваща се боя върху вана, за да го замаскира.
– Отново правилно. И тъй, на повърхността това изглежда като първото ни сериозно предположение, че Крийд може да е бил в района. Талбът, естествено, е искал да го вярва, така че не е проявил интерес към мнението на един свидетел, че ванът е бил на местен цветар. Младши полицейски служител обаче, вероятно един от онези, дето са осъзнавали, че шефът им тихичко откача, отишъл и разпитал цветаря, мъж, на име Албърт Шимингс, който категорично отрекъл да е карал ван с висока скорост през онази вечер. Заявил, че отишъл да прибере малкия си син с него на километри от тук.
– Което не значи непременно, че не е бил Шимингс – посочи Робин. – Може да се е тревожел да не отнесе наказание за опасно шофиране. Тогава не е имало проследяващи камери и не е съществувал начин да се докаже той ли е бил, или не.
– И аз си мисля същото. Ако Шимингс още е жив, смятам, че трябва да проверим версията му. Може пък да реши да каже истината сега, когато няма опасност да го застигне обвинение за превишена скорост. Междувременно – добави Страйк – въпросът с вана остава неуточнен и трябва да признаем, че едно от възможните обяснения е Крийд да го е карал.
– Но ако Крийд е бил във вана, къде е похитил Марго? – попита Робин. – Няма как да е било на „Албемарл Уей“, защото не така би напуснал района.
– Вярно. Ако я е отвлякъл на „Албемарл Уей“, би влязъл по Ейлсбъри Стрийт много по-надолу и определено не би минал покрай „Клъркънуел Грийн“. Което ни води право към двете боричкащи се жени до телефонните кабини.
Продължиха под слабия дъжд до „Клъркънуел Грийн“, широк правоъгълен площад с дървета, пъб и кафе. По средата му стояха две телефонни кабини край паркирани коли и стойка за велосипеди.
– Ето тук – спря Страйк между телефонните кабини – лудостта на Талбът наистина започва да обърква разследването. Жена, на име Руби Елиът, непознаваща района и опитваща се да открие новата къща на дъщеря си и зет си на „Хейуърдс Плейс“, се заблудила в дъжда и карала в кръг. Спряла пред тези телефонни кабини и забелязала две жени да се дърпат и бутат, като едната по нейни думи изглеждала „грохнала и изкуфяла“. Нямала особено ясен спомен за тях. Припомни си, че е валяло дъжд, а и тя била заета да гледа имената на улиците и номерата на къщите, защото се заблудила. Могла да каже на полицията само, че едната носела шал на главата си, а другата била с шлифер. Тази подробност се появила по вестниците и на следващия ден жена на средна възраст и уважавана в общността отишла в полицията да съобщи, че описваните от Руби Елиът жени почти със сигурност са тя и престарялата ѝ майка. Казала на Талбът, че водела горката бабичка у дома след кратка разходка. Майката, която била крехка и сенилна, носела шапка против дъжда, а тя самата била облечена в шлифер, подобен на този на Марго. Нямали чадър, тъй че тя подръпвала майка си да върви по-бързо. На старицата не ѝ се нравело това, така че имали малко пререкание точно пред телефонните кабини. Впоследствие пресата нарекла случката „развенчаната следа“. Но Талбът не щял и да чуе. Категорично отказвал да приеме, че двете жени не са били Марго и мъж, преоблечен като жена. Ето как го виждал той: Марго и Крийд са се срещнали тук, пред телефонните кабини, Крийд насила е отвел Марго във вана си, който оставил ей там. – Страйк посочи към няколкото паркирани наблизо коли. – А после Крийд потегля с бясна скорост и се отдалечава по Ейлсбъри Стрийт, докато Марго пищи и блъска отвътре по стените на вана.