– Но Талбът е мислел, че Тео е Крийд – изтъкна Робин. – Защо Крийд ще идва в медицинската служба на Марго облечен като жена, а после ще си тръгва, оставяйки я невредима, ще отива до „Клъркънуел Грийн“ и ще я сграбчва там на най-публичното място от всички останали в близост, които видяхме?
– Излишно е да се търси логика във всичко това, защото такава няма. Когато Лоусън поел случая, отново отишъл при Фиона Фльори, достопочтената жена на средна възраст, пак я разпитал и останал напълно убеден, че тъкмо тя и майка ѝ са били видените от Руби Елиът жени. И отново общите избори се оказали полезни: Фиона Фльори си спомняла, че била изнервена и нетърпелива със своята дърпаща се майка, тъй като предишната вечер седяла до късно да гледа по телевизията новините около изборите. Лоусън заключил, и аз съм склонен да се съглася с него, че въпросът с двете боричкащи се жени е бил изяснен.
Дъждът се бе усилил, барабанеше по-силно по чадъра на Робин и вече бе измокрил крачолите на панталона ѝ. Завиха по „Клъркънуел Клоус“, виеща се улица, изкачваща се към голяма и внушителна църква с висока остра кула, разположена на възвишение.
– Марго няма как да е стигнала чак дотук – отбеляза Робин.
– Така е според теб – каза Страйк и за нейна изненада отново спря, загледан напред към църквата, – но всъщност стигнахме до последното място, от което има сигнал, че е забелязана. Общ работник в църквата... да, знам какво си мислиш – кимна той на стреснатия ѝ поглед, – на име Уили Ломакс, твърди, че в онази вечер е забелязал жена с шлифер „Бърбъри“ да се качва по стълбите на „Сейнт Джеймс он дъ Грийн“ приблизително по времето, когато Марго би трябвало вече да е пристигнала в пъба. Видял я в гръб. Естествено, по онова време църквите не са били постоянно заключени.
Талбът, то се знае, пренебрегнал показанията на Ломакс, защото, ако Марго е била жива и е влязла в църква, е нямало как да бъде откарвана с висока скорост от вана на Касапина от Есекс. Лоусън не могъл по никакъв начин да разтълкува съобщеното от Ломакс. А човекът се придържал упорито към думите си от преди: видял жена, отговаряща на описанието на Марго, да влиза вътре, но тъй като не бил любопитен, не я последвал и не попитал какво търсела там, нито изчакал да види дали изобщо е излязла от църквата.
А сега – завърши Страйк, – мисля, че си заслужихме по халба бира.
14
И там изписано бе на език най-древен...
Срещу църквата през пътя висеше табелата на „Трима крале“. Извитата, облицована с плочки фасада на пъба отразяваше завоя на улицата.
Робин влезе вътре след Страйк и изпита странното усещане, че пристъпва назад в миналото. Повечето стени бяха облепени със страници от стари музикални вестници, датиращи от седемдесетте години: критични материали, обяви за стари стереосистеми и снимки на поп- и рокзвезди. Над бара висеше декорация за Хелоуин, Дейвид Боуи и Боб Марли гледаха към салона от поставени в рамки снимки, а от отсрещната стена ги наблюдаваха Боб Дилън и Джими Хендрикс. Робин седна на свободна маса за двама, докато Страйк се отправи към бара, и тогава в колажа около огледалото тя забеляза снимка от вестник на Джони Рокъби с впит кожен панталон. Пъбът изглеждаше, сякаш не бе променян от много години, като нищо можеше да е запазил прозорците с матирани стъкла, разнородните дървени маси, голия дъсчен под, кръглите стъклени лампи и свещите в бутилки от времето, когато приятелката на Марго бе седяла да я чака тук през 1974 година.
За пръв път, докато разглеждаше този изпълнен със странна и своеобразна атмосфера пъб, Робин се запита що за човек е била Марго Бамбъро. Странно как професията на хората ги предопределяше във въображението на околните. „Лекар“ в много отношения се възприемаше като завършена самоличност. Докато чакаше спътникът ѝ да вземе питиетата, Робин премести очи от черепите над бара към мъртвите рокзвезди и изпита чудато впечатление за огледален образ на приказката за Рождество. Тримата мъдреци бяха направили пътуването си към раждане; Марго се бе насочила към „Трима крале“ и както се опасяваше Робин, пътем се бе срещнала със смъртта си.