Страйк постави пред Робин виното ѝ, пое удовлетворяваща глътка от своята „Съсекс Бест“, седна, бръкна в палтото си и извади свити на руло хартии. Робин забеляза фотокопирани материали от вестници сред страниците с печатен и ръкописен текст.
– Бил си в Британската библиотека?
– Целия вчерашен ден прекарах там.
Той взе най-горното фотокопие и го показа на Робин. Бе малка изрезка от „Дейли Мейл“ със снимка на Фиона Фльори и възрастната ѝ майка под надпис: „Зърване на Касапина от Есекс: Всъщност това бяхме ние“. Нито една от жените не би могло да бъде лесно объркана с Марго Бамбъро: Фиона бе висока и масивна жена с весело лице и без никаква талия; майка ѝ бе прегърбена от възрастта и съсухрена.
– Това е първият намек, че пресата губи доверие в Талбът – посочи Страйк. – Няколко седмици след появата на този материал вече са се настървили за кръвта му, което вероятно не е помогнало на душевното му здраве... И тъй... – Положи голямата си окосмена ръка върху останалите фотокопия. – Да се върнем към единствения неоспорим факт, с който разполагаме, а той е, че Марго Бамбъро е била жива и се е намирала в медицинската служба в шест без петнайсет онази вечер.
– Искаш да кажеш в шест и петнайсет – поправи го Робин.
– Не, не искам да кажа това – отрече Страйк. – Поредицата от излизания е както следва: пет и десет Дороти. Пет и половина Динеш Гупта, който зърва Марго в кабинета ѝ, преди да си тръгне, и минава покрай Глория и Тео. Глория отива да попита доктор Бренър дали ще приеме Тео. Той отказва. Марго излиза от кабинета си, по същото време от там се показват последните ѝ записани пациенти, майка и дете, и си тръгват, като също минават покрай Тео в чакалнята. Марго изразява готовност пред Глория да приеме Тео. Бренър ѝ казва: „Много мило от твоя страна“, и си тръгва в шест без петнайсет. Оттам нататък разполагаме за всичко случило се само с непотвърдените от друг показания на Глория. Тя е единствената, която твърди, че Тео и Марго са напуснали медицинската служба живи.
Робин бе понечила да пийне от виното си, но се спря.
– О, хайде, нали не допускаш, че никога не са си тръгнали? Че Марго още е там, заровена под дъските?
– Не, защото полицейски кучета са обиколили цялата сграда, както и градината зад нея – отвърна Страйк. – Но какво ще кажеш за такава теория? Причината Глория толкова да настоява, че Тео е била жена, а не мъж, е, защото той е неин съучастник в убийството или отвличането на Марго.
– А не би ли било по-разумно да запише женско име вместо „Тео“, ако е искала да скрие, че е мъж? И защо ще пита доктор Бренър дали не иска той да приеме Тео, ако двамата с Тео са планирали да убият Марго?
– И двата аргумента са добри – призна Страйк, – но може би тя отлично е знаела, че Бренър ще откаже, защото е бил свадлив стар негодник, и просто се е опитвала да представи нещата за естествени пред Марго. Погледни една такава ситуация, угоди ми за момент.
Инертните тела са тежки, трудни за местене и за скриване. С жива и съпротивляваща се жена е още по-трудно. Виждал съм снимки на Глория от вестниците и тя е момиче, което леля ми би нарекла „миньонче“, докато Марго е била висока жена. Съмнявам се, че Глория би могла да я убие без помощ, и мисля, че определено не би успяла да я повдигне.
– Доктор Гупта не каза ли, че Марго и Глория са били близки?
– „Средствата преди мотива“. Близостта може да е била за прикритие – отвърна Страйк. – Може би Глория все пак не е искала да бъде „наставлявана“ и да е играла ролята на признателна ученичка, за да приспи подозренията на Марго.
Но какъвто и да е бил случаят, последният момент, в който има повече свидетели за местонахождението на Марго, е половин час преди предполагаемото ѝ напускане на сградата. След това разполагаме само с думата на Глория за събитията.
– Добре, оттеглям възражението си – каза Робин.
– И тъй – продължи Страйк, като вдигна дланта си от купчината хартии, – след като ми направи тази отстъпка, забрави за момент всякакви предполагаеми виждания на Марго по прозорци и влизането ѝ в църкви. Забрави фучащия ван. Напълно е възможно всичко това да няма нищо общо с Марго. Да се върнем към единственото, което знаем със сигурност: Марго Бамбъро още е била жива в шест без петнайсет. Нека насочим внимание към тримата мъже, които полицията е смятала за вероятни заподозрени по онова време, и да се запитаме къде са били те в шест без петнайсет на единайсети октомври седемдесет и четвърта година. Ето ти го – подаде той на Робин фотокопие от материал в таблоид с дата 24 октомври 1974 година. – Това е Рой Фипс, иначе известен като съпруг на Марго и баща на Ана.