На снимката беше хубав мъж на около трийсет, който много напомняше дъщеря си. Робин си помисли, че ако търсеше актьор за ролята на поет в сладникав филм, би се спряла без колебание на Рой Фипс. От него Ана бе наследила издълженото си бледо лице, високото чело и големите красиви очи. През 1974 година Фипс бе носил тъмната си коса с дължина до яката на сакото с дълбоки ревери и на тази снимка от вестника изглеждаше изтерзан и бе вдигнал поглед от картичка в ръцете си. Заглавието гласеше: „Д-р Рой Фипс призовава обществеността за помощ“.
– Не си прави труда да четеш статията – каза Страйк, като вече поставяше друг вестникарски материал над първия. – Там няма нищо, което вече да не знаеш, но виж, тази тук ще ти поднесе нови сведения.
Робин послушно се наведе над втората статия, от която Страйк бе изкопирал само половината.
… съпругът ѝ, д-р Рой Фипс, който страда от болестта на Фон Вилебранд, лежал болен у дома, прикован към брачното ложе в Хам на 11 октомври.
„След няколко неточни и безотговорни репортажа бихме искали да заявим ясно, че сме удовлетворени в увереността си, че д-р Рой Фипс не е имал нищо общо с изчезването на съпругата си – заяви инспектор Бил Талбът, главният разследващ по случая, пред репортери. – Лекуващите го лекари потвърдиха, че ходене и шофиране не биха били по силите на д-р Фипс във въпросния ден, освен това бавачката и чистачката са подписали клетвени показания, че доктор Фипс не е напускал къщата в деня на изчезването на съпругата му.“
– Какво е „болест на Фон Вилебранд“? – поинтересува се Робин.
– Нещо съдово. Издирих го. Кръвта не се съсирва както трябва. Гупта не е запомнил правилно; мислел е, че Рой е хемофилик. Има три разновидности на болестта на Фон Вилебранд – поясни Страйк. – При тип едно съсирването просто отнема повече време от нормалното, но не те приковава на легло, нито те прави неспособен да ходиш и да шофираш. Допускам, че Рой Фипс е страдал от тип три, което е състояние също толкова сериозно като хемофилията и е можело да го обездвижи за известно време. Но това ще трябва да го проверим. И така – продължи Страйк, като се прехвърли на следващата страница, – ето запис от интервюто на Талбът с Рой Фипс.
– О, господи – промълви Робин.
Страницата бе изпълнена със ситен наклонен почерк, но най-силно впечатление правеха звездите, с които Талбът я бе нашарил.
– Погледни тук – посочи Страйк с показалец към списък от дати, едва различими между драсканиците. – Това са датите на похищенията и опитите за похищения от Касапина от Есекс. Талбът е изгубил интерес по средата на списъка, ето, виж. На двайсет и шести август седемдесет и първа година, когато Крийд се е опитал да похити Пеги Хискет, Рой е бил в състояние да докаже, че двамата с Марго са били на почивка във Франция.
На Талбът толкова му е било достатъчно. След като Рой не се е помъчил да отвлече Пеги Хискет, значи, не е бил Касапина от Есекс, а щом не е бил Касапина от Есекс, значи, не е имал нищо общо с изчезването на Марго. Но ето нещо странно в края със списъка от дати на Талбът. Всички се отнасят към дейности на Крийд с изключение на последната. Оградил е двайсет и седми декември, без да посочи година. Нямам представа защо се е интересувал от двайсет и седми декември.
– Или защо се е правил на Винсънт ван Гог върху доклада си?
– Звездите ли? Да, има ги по всички записки на Талбът. Много странно. А сега – рече Страйк – да видим как е редно да бъдат снемани показания.
Той обърна страницата и се появиха чисто отпечатани с двойна разредка показания, дълги четири страници, които детектив инспектор Лоусън бе взел от Рой Фипс и които хематологът бе подписал надлежно на последната страница.
– Не е нужно да четеш всичко на момента – каза Страйк. – Важното е, че той продължава да заявява, че цял ден е лежал в леглото, което можело да се потвърди от бавачката и чистачката.
Но сега преминаваме към Уилма Бейлис, филипинската чистачка. Тя също така е чистачка в медицинската служба „Сейнт Джон“. Останалите служители там не са знаели по онова време, че тя работи частно за Рой и Марго. Гупта сподели с мен, че според него Марго е насърчавала Уилма да напусне съпруга си, и това, че ѝ е дала допълнителна работа, може да е било част от плана.