– Боже мили – промълви Робин, загледана в поредната вестникарска снимка.
Гъстата и къдрава коса на мъжа достигаше до под раменете му. Беше изправен, без усмивка на лицето и с ръце на тесните му хълбоци, до картина, изобразяваща преплетени тела на любовници. Ризата му бе разкопчана почти до пъпа, джинсите му бяха съвсем прилепнали на чатала и много широки при глезените.
– Знаех си, че ще те впечатли – подсмихна се Страйк на реакцията на Робин. – Той е Пол Сачуел, художник, макар и не от категорията на най-елегантните, както изглежда. Когато от медиите се добрали до него, правел стенопис за нощен клуб. Та той е бившият приятел на Марго.
– Току-що тя ми падна в очите – промърмори Робин.
– Не я съди прекалено строго. Срещнала го е, като е била момиче зайче, така че е била деветнайсет- или двайсетгодишна. Той е бил с шест години по-възрастен и вероятно ѝ се е видял като връх на изискаността.
– С тази риза?
– Това е рекламна снимка за изложбата му – поясни Страйк. – Пише го отдолу. Вероятно не е показвал чак толкова гръдно окосмяване в реалния живот. Репортерите са били възбудени от идеята, че може да е намесен бивш любовник, и то такъв, да си го кажем, дето изглежда истински подарък за таблоидите.
Страйк се обърна към друг образец от хаотичния маниер на Талбът да води записки, който като първия бе изпъстрен с петовърхи звезди и присъстваше също такъв списък с дати и бележки към тях.
– Както виждаш, Талбът не започва с нещо банално от рода: „Къде бяхте в шест без петнайсет във вечерта, когато е изчезнала Марго?“. Насочва се направо към датите на Касапина от Есекс и когато Сачуел отговаря, че е бил на празненството на трийсетгодишния юбилей на приятел на единайсети септември, датата на отвличането на Сюзан Майър, Талбът практически престава да го разпитва. Но отново най-отдолу имаме дата, несвързана с Крийд, която е плътно оградена в кръг и до нея има огромен кръст. Този път шестнайсети април.
– Къде е живеел Сачуел по времето на изчезването на Марго?
– В Камдън, не е много далече от Клъркънуел – отговори Страйк, а после обърна страницата, за да разкрие поредните стандартно оформени показания. – Виж, това са показанията му пред Лоусън. Сачуел му отговаря, че след промеждутък от осем години с Марго се срещнали случайно на улицата и решили да седнат на питие да побъбрят. Бил доста открит с Лоусън на тази тема, вероятно защото е знаел, че Уна и Рой вече са свидетелствали за отношенията им. Дори признал пред Лоусън, че имал желание да възобнови връзката с Марго, което изглежда чак прекалена откровеност, но целта му вероятно е била да покаже, че няма какво да крие. Казал е, че с Марго били в нестабилна връзка в продължение на няколко години, когато тя била още съвсем млада, и че Марго ѝ сложила край, тъй като срещнала Рой. Алибито на Сачуел се е потвърдило. Заявил пред Лоусън, че е бил сам в ателието си, което също било в Камдън, през повечето от следобеда в деня на изчезването на Марго, но приел телефонно обаждане някъде около пет часа. Стационарните линии са много по-трудни за манипулиране от тези на мобилните телефони, ако се опитваш да си уредиш алиби. Сачуел отишъл да се нахрани в местно кафе, където бил познат, и има свидетели, видели го там. После си отишъл у дома да се преоблече преди среща с приятели в бар някъде около осем часа. Хората, с които казва, че е бил, са потвърдили казаното от него и Лоусън е останал удовлетворен, че Сачуел не е замесен.
Това ни води към третия и бих казал, най-обещаващ заподозрян, ако не слагаме в сметката Денис Крийд. И той е – заяви Страйк, като отмести данните за Сачуел от силно отънялата купчина – Стив Даутуейт.
Ако Рой Фипс би бил първият избор на ленив режисьор по кастинга за чувствителен поет, а Пол Сачуел бе олицетворение на рокзвезда от седемдесетте, то Стив Даутуейт би бил взет без колебание да изиграе отракания и пробивен тарикат от работническата класа. Имаше тъмни очи, подобни на мъниста, заразителна усмивка и остра щръкнала коса, с която напомняше на Робин младежите върху обложката на стара грамофонна плоча на „Бей Сити Ролърс“, която майка ѝ още ценеше и разсмиваше с това децата си. Даутуейт държеше халба бира в едната си ръка, а другата бе преметнал през раменете на мъж с отрязано от снимката лице и с костюм, също тъй евтин, омачкан и износен като този на Даутуейт. Техният обект бе с разхлабена вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата, под която се показваше верижка на медальон.
Издирван е търговски служител сваляч
във връзка с изчезването на лекарка