И тъй, бележките на Марго за последната консултация споменават единствено предишните свързани със стрес симптоми – продължи Страйк, като се обърна отново към медицинското досие, – така че тя определено не му е поставила някаква смъртоносна диагноза. Лоусън предполага как тя е преценила, че той прекалява с привързването си, затова му е казала да престане да отнема ценно време от нуждаещи се пациенти, а на Даутуейт не му е било приятно да го чуе. Може вече да е бил убедил себе си, че чувствата му са споделени. Всички свидетелства сочат, че по това време е бил в нестабилно душевно състояние.
Така или иначе, четири дни след последното посещение на Даутуейт Марго изчезва. Талбът е насочен от медицинската служба, че пациент е проявил прекомерен интерес към нея, така че го призовава за разпит. И ето.
Страйк отново измъкна осеян със звезди лист с ръкописен текст измежду напечатаните страници.
– Както обикновено Талбът започва интервюто с преговор на списъка от дати, свързани с Крийд. Бедата е, че Даутуейт не си спомня какво е правил на никоя от тях.
– Ако вече е бил повален от стрес... – подхвана Робин.
– Именно – потвърди Страйк. – Разпитът от полицейски служител, който те мисли за Касапина от Есекс, не би помогнал при тревожното ти състояние.
И виж това, Талбът отново добавя произволна дата: двайсет и първи февруари. Само че прави още нещо. Можеш ли някак да си обясниш това?
Робин пое листа от Страйк и разгледа последните три реда.
– Стенография по метода на Питман – съобщи тя.
– Можеш ли да го разчетеш?
– Не, учила съм стенография, само че не по Питман. Но Пат ще се справи.
– Нима твърдиш, че веднъж ще има полза и от нея?
– О, я се разкарай, Страйк – смъмри го Робин сърдито. – Ако искаш да се върнеш към временните секретарки, моля. Аз лично обичам да получавам точни съобщения и да знам, че книжата са държани в ред.
Тя снима знаците с телефона си и ги изпрати като съобщение на Пат заедно с молба да направи превод. Страйк междувременно си отбеляза, че Робин никога досега не го беше наричала „Страйк“, като е ядосана. По някакъв перверзен начин му прозвуча по-интимно, отколкото обръщението с малкото му име. Хареса му.
– Съжалявам, че оплюх Пат – каза.
– А пък аз ти казах да се разкараш – отвърна Робин, като едва потисна усмивка. – Как Лоусън е преценил Даутуейт?
– Напълно разбираемо, след като се опитал да го повика за интервю и установил, че е напуснал и работата, и жилището си, проявил голям интерес към него. На това се дължи и подшушването към вестниците. Опитвали са се да го изкарат от скривалището му.
– И подействало ли е? – попита Робин, дъвчейки чипс.
– Да. Даутуейт се появил в полицейски участък в Уолтъм Форест в деня, след като е излязла статията за Сваляча, вероятно ужасен, че скоро всички репортери от Флийт Стрийт и полицаи от Скотланд Ярд ще цъфнат на прага му. Казал им, че е безработен и живее в пансион. Местната полиция се свързала с Лоусън, който отишъл право при него да го разпита.
Тук се съдържат пълните сведения от интервюто – каза Страйк и побутна към Робин последните листове от купчината, която бе донесъл. – Лоусън го е определил като „уплашен“, „уклончив“, „нервен“, „потящ се“, а алибито му не струва. Даутуейт твърдял, че в следобеда, когато изчезнала Марго, той си търсел ново жилище.
– Казал е, че вече си е търсел ново жилище, когато тя е изчезнала?
– Какво съвпадение, а? Само дето при по-настоятелен разпит не е могъл да посочи кои апартаменти е разгледал, нито да назове име на човек, който помни да го е видял. Накрая казал, че търсенето му на жилище се свеждало до седенето в кафе и четенето на обяви. Но бедата е, че никой от кафето не помнел да е бил там. Обяснил, че се е преместил в Уолтъм Форест, защото имал лоши асоциации с Клъркънуел след разпита от Талбът, който го накарал да се чувства като заподозрян. Във всеки случай нещата не вървели добре за него в службата след трагедията със самоубилата се жена на колега.
– Това звучи достатъчно достоверно – коментира Робин.
– Лоусън го е разпитвал още два пъти, но не измъкнал нищо от него. На третото интервю Даутуейт се появил с адвокат. На този етап Лоусън дал заден. В края на краищата нямали нищо срещу Даутуейт, въпреки че предизвиквал най-силни подозрения сред всички разпитвани. А и било напълно достоверно никой да не го е забелязал в кафето просто защото било препълнено.