Сега в пъба влязоха група пиячи, костюмирани за Хелоуин, хилеха се шумно и явно вече се бяха заредили с алкохол. Робин забеляза, че Страйк механично погледна млада блондинка в униформа на медицинска сестра.
– Е, това ли е всичко? – попита го.
– Почти – отвърна Страйк, – но това последното съм изкушен да не ти го покажа.
– И защо?
– Защото се боя, че ще подхрани страстта ти към свещени места.
– Нямам такава...
– Добре, но преди да го погледнеш, припомни си, че откачалките винаги са привличани от убийства и случаи с изчезнали хора, става ли?
– Добре – каза Робин. – Покажи го сега.
Страйк ѝ подаде лист хартия. Беше фотокопие на грубо изписана анонимна бележка с букви, изрязани от списания.
Ако искате да знаете къдe e заровена Мaрго Бамбърo, копайте тук .
– Още един кръст на свети Йоан – отбеляза Робин.
– Да. Това се е получило в Скотланд Ярд през 1985 година, било е адресирано до Лоусън, който вече се бил пенсионирал. Нямало нищо друго в плика.
Робин въздъхна и се облегна на стола си.
– Някой побъркан очевидно – коментира Страйк, докато събираше листовете наново в купче, а после го нави на руло. – Ако наистина знаеш къде е погребан труп, прилагаш карта, да му се не види.
Вече беше почти шест часът, близо до времето, когато някога една лекарка бе излязла от работа и не бе видяна повече. Матираните стъкла на прозорците на пъба бяха мастиленосини. На бара блондинката в сестринската униформа се кискаше на нещо, което ѝ бе казал мъж, костюмиран като Жокера.
– Тя е закъснявала... – отрони Робин и погледна към листовете до халбата на Страйк. – Валял е дъжд...
– Продължавай – подкани я Страйк, като се чудеше какво се върти в главата ѝ.
– Приятелката ѝ я е чакала тук сама. Марго се е забавила, а би искала да стигне дотук възможно най-бързо. Най-простото и достоверно обяснение, което мога да измисля, е, че някой ѝ е предложил да я закара. До нея е спряла кола...
– Или ван – вметна Страйк. Робин явно бе стигнала до същия извод като него. – Някой, когото е познавала...
– Или някой, който е изглеждал безобиден. Стар човек...
– Или наглед жена.
– Именно – кимна Робин.
Тя обърна към Страйк натъжено лице.
– Точно така е било. Тя или е познавала шофьора, или непознатият ѝ се е видял безопасен.
– И кой би си спомнил за това? – продължи Страйк. – Била е със стандартен шлифер, носела е чадър. Спира кола. Тя се навежда към прозореца, после се качва. Няма схватка. Няма конфликт. Колата потегля.
– И само шофьорът знае какво е станало после – довърши Робин.
Мобилният ѝ телефон иззвъня. Беше Пат Чонси.
– Винаги прави така – промърмори Страйк. – Пращаш ѝ съобщение и тя не ти връща отново със съобщение, а ти звъни...
– Има ли значение? – раздразнено попита Робин и вдигна.
– Здравей, Пат. Прощавай, че те обезпокоих извън работно време. Получи ли съобщението ми?
– Да – изграчи Пат. – Къде намери това?
– В стари полицейски протоколи. Можеш ли да го преведеш?
– Да – отвърна Пат, – но не ми звучи много смислено.
– Почакай, Пат, искам и Корморан да го чуе – каза Робин и превключи на високоговорител.
– Готови ли сте? – раздаде се стържещият глас на Пат.
– Да – отвърна Робин.
Страйк извади писалка и обърна рулото си, та да може да пише на празната страница.
– Казва се: „И това е последният от тях, запетая, дванайсетият, запетая, и кръгът ще бъде затворен, запетая, като се намери десетият, запетая...“. После следва дума, която не мога да разчета, не е по Питман, после друга дума, която фонетично звучи така: Ба-фом-ет, точка. И после ново изречение: „Препиши в Книгата на истината“.
– Бафомет – повтори Страйк.
– Да – потвърди Пат.
– Това е име – поясни Страйк. – Бафомет е окултно божество.
– Ами добре, това пише – невъзмутимо обобщи Пат.
Робин ѝ благодари и затвори.
– „И това е последният от тях, дванайсетият, и кръгът ще бъде затворен, като се намери десетият, непозната дума, Бафомет. Препиши в Книгата на истината“ – прочете записаното Страйк.
– Откъде знаеш за Бафомет? – попита Робин.
– Уитъкър се интересуваше от подобни щуротии.
– Аха – промърмори Робин.
Уитъкър беше последният от любовниците на майка му, мъжът, за когото Страйк вярваше, че ѝ е дал дозата, довела до смърт-та ѝ.