– Съвпадение – промърмори Страйк и вдигна вежди. – Даутуейт, онзи с главоболията от стрес и мъртва любовница, също е изчезнал. Не намерих негов адрес след седемдесет и шеста, нито смъртен акт. Имай предвид, че ако аз бях на негово място, също бих си променил името. Не са го обрисували добре в медиите. Калпав в работата си, спи с жена на колега, праща цветя на жена, която впоследствие изчезва...
– Не знаем дали са били цветя – уточни Робин над чашата си с кафе.
За твое сведение съществуват и други подаръци, Страйк.
– Шоколадови бонбони тогава. Същото важи. По-трудно е обаче да се разбере защо Сачуел и Конти са решили да изчезнат от радара – отбеляза Страйк и прекара ръка по наболата си брада. – Интересът на медиите към тях е отмрял доста бързо. А Конти би я намерила онлайн, ако просто си е сменила фамилията, защото се е омъжила. Няма начин да има толкова много Глория Конти, колкото жените с име Аманда Уайт.
– Чудех се дали не е отишла да живее в Италия – каза Робин. – Малкото име на баща ѝ е Рикардо. Може да има роднини там. Пратих няколко запитвания във фейсбук до хора с фамилия Конти, но онези, които ми отговориха, не познават Глория. Престорих се, че извършвам генеалогично проучване, защото се тревожа, че може да не отговори, ако директно спомена Марго.
– Мисля, че вероятно си права – каза Страйк и добави още захар в чая си. – Да, Италия е добра идея. Била е млада, може да ѝ се е приискала смяна на обстановката. Но виж, изчезването на Сачуел е странно. Онази снимка не предполагаше свит и срамежлив човек. Човек би помислил, че все някъде би се появил да рекламира творчеството си.
– Проверявах изложби, аукциони, галерии. Сякаш се е дематериализирал.
– Е, аз отбелязах напредък – заяви Страйк, като преглътна последната хапка от сандвича и извади бележника си. – Човек може да свърши изненадващо количество работа, докато седи в болница. Открих четирима живи свидетели и един от тях вече се съгласи да говори: Грегъри Талбът, синът на Бил, онзи, дето му се е разхлопала дъската и е започнал да рисува пентаграми върху досието. Обясних кой съм и кой ме е наел и Грегъри се показа склонен за разговор. Ще ида при него в събота. Ако искаш, ела и ти.
– Не мога – отвърна с разочарование Робин. – И Морис, и Анди имат някакви семейни ангажименти. Двамата с Баркли трябва да покрием уикенда.
– О, жалко – смръщи се Страйк. – Открих също две от жените, които са работили с Марго в медицинската служба – съобщи той, като отгърна страница в бележника си. – Медицинската сестра Джанис е запазила фамилията си от първия брак и това ми беше от помощ. Адресът, който Гупта ми даде, не беше актуален, но я открих по него. Сега е в Найтингейл Гроув...
– Колко уместно – вметна Робин.
– ... в района Хидър Грийн. А Айрийн Бул сега е госпожа Айрийн Хиксън, вдовица на успял предприемач. Живее на Съркъс Стрийт в Гринич.
– Обади ли им се по телефона?
– Реших първо да им пиша – отвърна Страйк. – Възрастни жени са, и двете живеят сами... Обясних кои сме и кой ни е наел, така че да имат време да ни проверят и да се уверят, че сме легитимни. Може би ще поискат и потвърждение от Ана.
– Разумно си постъпил – одобри Робин.
– Същото ще направя и с Уна Кенеди, жената, която е чакала Марго в пъба онази вечер, след като се уверя, че съм нацелил точната личност. Ана каза, че живеела в Улвърхамптън, но онази, която аз открих, е в Алнуик. На подходящата възраст е, но е пенсиониран викарий.
Робин се усмихна при изражението на Страйк, в което се примесваха подозрителност и неодобрение.
– Че какво им е на викариите?
– Нищо… чак толкова – отговори той и добави: – Зависи от викария. Но Уна е била момиче зайче през шейсетте години. Има я до Марго на една от снимките, публикувани по вестниците, и е назована по име в текста отдолу. Не намираш ли, че преходът от момиче зайче към викарий е твърде невероятен?
– Интересна житейска траектория – съгласи се Робин, – но го казваш на временна секретарка, която стана детектив на пълен работен ден. И като заговорихме за Уна – добави тя, извади от ръчната си чанта екземпляра си на „Демонът от Парадайс Парк“ и го разтвори, – исках да ти покажа нещо. Ето – поднесе му книгата. – Прочети онова, което съм отбелязала с молив.
– Вече я изчетох цялата. Кое точно...
– Моля те – настоя Робин, – просто прочети маркирания текст.
Страйк избърса ръката си с книжна салфетка, пое книгата от Робин и прочете параграфа, който тя бе отбелязала с дебела черта с молив отстрани.
Малко преди изчезването си Марго Бамбъро се регистрира в клиника „Брайд Стрийт“ в Ислингтън, частна институция, където през 1974 година са се извършвали дискретни аборти.